Определение № 1311 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1374/07.03.2024 г. по в. гр. д. № 8041/2022 г. Софийският градски съд е обезсилил изцяло решение № 6862/21.06.2022 г. по гр. д. № 58404/2021 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от О. Е. К. срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор № [№] по кадастралната карта на район „Подуяне“, [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 178 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 1500, и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК съгласно мотивите на въззивното решение.

В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата, на които ответникът основава отричаното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване са фактите, от които ответникът черпи правото си, поради което процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на които ищецът поддържа наличие на конкуриращо право на собственост, не са част от предмета на спора. В разглеждания случай неправилно, разглеждайки спор за собственост, с който се иска отричане правото на собственост на ответника (отрицателен установителен иск), първоинстанционният съд е разгледал твърденията на ищеца за изтекла в негова полза придобивна давност като основание за придобиване право на собственост, приел е, че следва по същество да разгледа предпоставките за закона - чл. 79 ЗС, за придобиване на имота от страна на ищеца на основание давностно владение, като е обсъдил наличие на елементите от фактическия състав на това придобивно основание, без това право да е заявено за защита с положителен установителен иск. По този начин, в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, при избраната форма на защита от страна на ищеца с отрицателен установителен иск и искане да се отрече правото на собственост на ответника, първоинстанционният съд е променил предмета на спора и е разгледал незаявен иск - положителен установителен иск за собственост на процесния имот на оригинерно придобивно основание - изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат, според въззивния съд, на тежък порок на съдебния акт, а именно неговата процесуална недопустимост, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в смисъл на разгледан непредявен иск - положителен установителен иск за собственост. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. По тези съображения въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост и по предмета на делото, като е посочил, че новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 ГПК.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът, който се позовава на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Според касатора правораздавателната воля на съда е насочена към произнасяне по предявения отрицателен установителен иск, като диспозитивът на първоинстанционното решение кореспондира изцяло с мотивите, включително тези, които обсъждат допустимите и относими доказателства, представени от носещия доказателствената тежест ответник. Дори да се приеме, че част от обсъдените в мотивите факти и доказателства са недопустими и/или неотносими, това не се отразява на валидността на онази част от мотивите, в които се обсъждат фактите и обстоятелствата, които са допустими и относими. Искането е за отмяна на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Счита ли се за необосновано или недопустимо решението на въззивната инстанция, с което оспореният пред нея съдебен акт се връща за разглеждане от първоинстанционния съд в хипотезата, в която в първоинстанционния съдебен акт първоинстанционният съд в мотивите е разгледал и обсъдил, освен предявения от ищеца отрицателен установителен иск, и друг, непредявен - положителен установителен иск, като се има предвид, че в решението си се е произнесъл само по предявения отрицателен установителен иск;

2. Частичната необоснованост, недопустимост или нищожност на мотивите в първоинстанционния съдебен акт, в който първоинстанционният съд, освен по иска, с който е бил изрично сезиран от ищеца, е разгледал исканията и възраженията на страните, преценил е представените доказателства и е направил фактически констатации и правните изводи във връзка с друг иск, който не е предявяван от ищеца, налага ли отмяната на решение, постановено само по иска, предявен от ищеца, доколкото мотивите, сами по себе си, не подлежат на съдебен контрол;

3. Доколкото мотивите, сами по себе си, не подлежат на съдебен контрол, съдебен акт, в който съдът, освен по предявения от ищеца иск, е разгледал исканията и възраженията на страните, преценил е представените доказателства и е направил фактически констатации и правните изводи по непредявен от ищеца иск, но в решението се е произнесъл само по иска, с който е бил сезиран, следва ли да се поправи по пътя на поправката на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК или чрез тълкуване по чл. 251 ГПК.

Не се сочи основанието, на което се иска допускане на касационно обжалване.

От ответника по касация - ищец по делото, не е подаден отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

С оглед предмета на иска и мотивите към обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за преценка дали решението не е очевидно неправилно с оглед очертаната в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС правна природа на отрицателния установителен иск за собственост.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.