Определение № 387 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Дочева от гр.Бургас против определение № 2281 от 11.09.2023г. по адм. дело № 1525 по описа за 2023 г. на Административен съд – Бургас, с което е върната искова молба вх. № 8252/11.08.2023 година по описа на Административен съд – Бургас, подадена от лицето против твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на неизвестен орган в Община Несебър и прекратено производството по делото. Изложени са доводи за нищожност на съдебния акт и твърдения за отказ от правосъдие. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че частната жалба е подадена в срока от чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Дочева срещу неоснователно бездействие на административен орган: Община Несебър, като правоприемник на „Морски санаториум Св.Влас“, с искане да бъде осъдена Община Несебър „да представи официален документ в изпълнение на съдебно решение и решение на ТЕЛК, относно предоставяне на подходящо място на клиничен лаборант с условие, че ще изпълнява задължения на администратор без промяна на заплатата от 270 лв. месечно от 01.10.1990 г. с подписите на двамата доктори – управители и заверен от общината и да се определи срок на действие на действително допускане на работа и действително изпълнение на решение на ТЕЛК, съгласно разпоредби на чл. 317 ал. 5 от КТ – 86 г.“. С постановеното определение Административен съд – Бургас е върнал исковата молба и е прекратил производството, след като е стигнал до извод за недопустимост на исковата молба в производство по чл.256 от АПК. Според съда това производство било приложимо за бездействия по извършване на фактически действия, които административен орган е длъжен да извърши по силата на закона, а защитата срещу неизпълнение на задълженията за издаване на индивидуален административен акт, неизпълнение на задължение, произтичащо от административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, издаването на документи от работодател и неизпълнение на задължително предписание на ТЕЛК, не попадало в приложното поле на разпоредбата. Съдът е анализирал понятието „трудоустрояване“ на работниците и служителите, регламентирано в чл. 317 КТ, и необходимостта за издаването на нарочен акт -предписание, задължително за изпълнение от страна на работодателя - за преместване на работника или служителя на подходяща работа. Съдът е изложил мотиви, че неизпълнението на предписанието на здравните органи по трудоустрояването от работодателя не е административноправен, а е трудовоправен спор, поради което приел спора като недопустим за разглеждане. Прието е и неизпълнение на дадените указания от съда за конкретизиране на спора. Определението е правилно. Съдът не е посочил конкретно коя е приложимата разпоредба от чл.256 АПК, т.к. по ал. 1 се има предвид бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което може да се оспори безсрочно, а ал.2 от същия текст се прилага при неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, като в тази хипотеза срокът за оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Очевидно съдът е имал предвид приложното поле на чл.256, ал.1 от АПК като е приел, че неизпълнението на предписанието на здравните органи по трудоустрояването от работодателя не е административноправен, а е трудовоправен спор. В случая не е посочено задължението на административния орган да произтича от нормативен акт. Дори да се приеме твърдението на лицето, че задължението на Община Несебър произтича от съдебно решение, то такова е представено по делото, а и не може да се подведе под правната норма на чл.256, ал.1 от АПК. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. С жалбата е оспорено неоснователно бездействие и е поискано общината да бъде осъдена да извърши исканите действия. При така определен предмет и обем на търсената съдебна защита първоинстанционният административен съд правилно е квалифицирал правното основание на жалбата по чл. 256 от АПК. Обжалваното определение за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,