Определение № 92 от 18.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 674/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение № 146 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 336/2009 г. на Видински окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 12 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 1346/2008 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството - касатор против С. М. А. от[населено място] обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите 1 092.22 лв. - главница по неизплатени фактури, и 605.96 лв. - лихва за забава за периода 01.06.2003 г. - 23.04.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, оспорена с възражение от ответника - длъжник. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е представено изложение, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и с необходимостта Върховният касационен съд да се произнесе по „въпроса” за необходимите процесуални действия, които е следвало да предприеме въззивният съд съгласно чл.7 от ГПК, за да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Ответникът по касационната жалба С. М. А. от[населено място] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Видински районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против С. М. А. обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите 1 092.22 лв. и 605.96 лв., претендирани като незаплатена стойност на ползвана електрическа енергия и лихви за забава, Видински окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал релевантните за съществуване на претендираните вземания предпоставки, а именно: възникването на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставка на електрическа енергия, твърдяно като източник на вземанията; извършването на доставки на електрическа енергия на ответника и консумирането й от последния през исковия период /2003 г./; качеството на [фирма] на правоприемник на дружеството, доставяло електрическа енергия на територията на[населено място] към 2003 г. - [фирма], и приложимостта към спора на представените с исковата молба Общи условия от 26.11.2007 г. на [фирма] за продажба на електрическа енергия. При формиране на изводите си по съществото на правния спор въззивният съд е съобразил и безспорния по делото факт, че исковете са предявени от ищеца при условията на чл.422 от ГПК по повод оспорване на издадената в негова полза заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на паричните вземания, предмет на търсената с исковете защита, от ответника - длъжник. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване предпоставя наличие на предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания, които в конкретния случай не са доказани от касатора. В съответствие с дадените от въззивния съд указания касаторът е представил формално изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и не е обосновал допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, въпреки бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Независимо от отсъствието на основанията за достъп до касационно обжалване, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поради съществуващата вероятност да е процесуално недопустимо. За да достигне до този извод, настоящият състав съобразява обстоятелството, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по осъдителни искове за парични вземания, предмет на издадена в полза на ищеца и оспорена от ответника по реда на чл.414 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вместо по специалния установителен иск за съществуване на вземанията, уреден в чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,