Определение № 249 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 520/2011 г.

Производството е по чл.307 ГПК. С. о.-р. “Н.” е подала молба за отмяна на решението на Софийски градски съд,ГО,втори “Д” състав,постановено на 24.04.2009г. по гр.д.№1694/2006г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд от 20.02.2006г. по гр.д.№5404/2005г. и вместо това е признато за установено по отношение на С. община,че Л. П. С. е собственик на поземлен имот №* от кв.* по плана на [населено място],м.”Ж.к.”Т.” с площ от 880кв.м.,находящ се в [населено място], [улица].С молбата за отмяна се поддържа,че същата се подава на основание чл.304 ГПК,тъй като молителят /р. “Н.”/ не е участвувал в производството по делото,макар имотът,предмет на правния спор,да се намира на територията на района и районът да е законен собственик на този имот. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Л. П. С. изразява становище,че не са налице предпоставките за разглеждане на молбата по същество,тъй като молителят няма качеството “трето лице” по смисъла на чл.304 ГПК,което да може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна,приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК,които очертават и кръга от лица,имащи право да искат отмяна. За да се приеме,че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК,респ. от трето лице,имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето,неучаствувало в производството по делото лице,спрямо което това решение има сила,независимо,че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК,т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице-молителят не е правоприемник на ответника в производството С. о.,нито може да се приеме,че е налице необходимо другарство между р. “Н.”,който твърди,че притежава правото на собственост върху имота,предмет на предявен установителен иск за собственост и ответника по този иск. Отношенията между * и съответния район,на чиято територия се намира имота,касаят административно-териториалното деление и процесуалното представителство,които въпроси са уредени в разпоредбата на чл.44,ал.1,т.15 ЗМСМА и чл.2,ал.1 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗМСМА районите са съставни административно-териториални единици в общината, с оглед на което поддържаната теза за наличие на необходимо другарство не може да бъде споделена. Р. като административно-териториална единица в състава на С. о. няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и не разполага с правомощието да искат отмяна на влязлото в сила решение на СГС, постановено на 24.04.2009г. по гр.д.№1694/2006г. Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение