Определение № 3925 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, във вр. с чл. 130, ал.4 от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране- гр. София /КЕВР/ Комисията/, срещу Определение № 1164 от 31.01.2024г., постановено по адм. дело № 888 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, с която е изпратено същото дело, за произнасяне по жалбата на „Автолинк България“ ООД, като преписка на КЕВР по подведомственост. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се неговата отмяна. Ответникът - „Автолинк България“ ООД, чрез представен писмен отговор оспорва частната жалба, като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът – „Електроразпределение ЮГ“ АД, в представен писмен отговор, счита определението за неправилно, в частта, с която делото е изпратено по подведомственост на КЕВР, моли да бъде отменено в тази му част. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на „Автолинк България“ ООД срещу писмо с изх. № 50455/14.08.2023 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за прекратяване на процедурата по присъединяване на фотоволтаична централа, предвидена за изграждане в гр. Ямбол, Индустриална зона, ПИ 87374.511 и е прекратил производството по делото, като е изпратил същото, за произнасяне по подведомственост на КЕВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред АССГ акт следва да се обжалва пред КЕВР. Оспореното пред съда писмо е във връзка с електроразпределителната мрежа и е свързано с процедура по присъединяване на фотоволтаична централа. Съдът е обсъдил е разпоредбите на чл. 21, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Преценил е, че оспорването на предписанието е подведомствено не на съда, а на КЕВР, на която на основание чл. 130, ал. 4 АПК е изпратил жалбата за разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че Комисията е контролен орган по отношение дейностите, извършвани от енергийните дружества. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 2 от същата са преповторени правомощията на КЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ - разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Следователно спорът между потребител и лицензиант е подведомствен не на съда, а на КЕВР, на която е изпратен за разглеждане - чл. 130, ал. 4 АПК, както правилно е приел съдът от първата инстанция. Неоснователно е соченото в частната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., съгласно която Комисията разглежда жалба по ал. 1, т. 1 и 2 от нея, ако същата е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора по жалбата, както и в случаите, когато не е получил отговор по нея. Посочената разпоредба не отрича компетентността на КЕВР за разглеждане на спор между потребител и лицензиант. Дали са налице законовите предпоставки за разглеждане на спора по същество е въпрос, който подлежи на преценка от компетентния административен орган, какъвто в случая се явява КЕВР. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо, във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение