Определение № 105 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК. С молба вх. Nо 7737/26.08.2010 година/ с пощенско клеймо 21.08.2010 година /, подадена от З. Ф. М., И. К. О. и Р. К. О. чрез пълномощника- адв.И. Н., е поискано да се допусне изменение на Решение Nо 248 от 21.07.2010 година по гр.д. Nо 58/ 2009 година на ВКС- II отд., в частта за разноските, с искане да бъде намален размер на заплатения хонорар от 1200 лв., определен по Наредба Nо 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С отговор- възражение, ответната страна [фирма][населено място] чрез адв.С.Ц. –САК оспорва искането и представя писмени доказателства, установяващи реално направени от страната разходи за защита по делото. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Подадената на основание чл. 248 ал.1 ГПК молба е процесуално допустима от гл.т. спазване на срока за иницииране на производството, но разгледана по същество тя е неоснователна. С Решение Nо 248 от 21.07.2010 година, постановено по гр.д. Nо 58/ 2009 година, ВКС-състав на II отделение на ГК, е отменил Решение Nо 363 от 10.07.2008 година по гр. възз. д. Nо 303/2008 година на С. окръжен съд и вместо него е постановено ново решение по същество, с което на основание чл. 293 ал.1 ГПК заявените от Р. К. О., И. К. О. и З. Ф. М. от[населено място], като наследници на Х. Х., искове са собственост на основания чл. 108 ЗС срещу търговското дружество [фирма][населено място], рег. по ф.д. Nо 12 721/2003 на СГС,[населено място] М., като частен правоприемник на земите по НА Nо 200/2006 година, за предаде владението на собствените им Л. от 0.828 дка имот Nо 001297 землището на[населено място], идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.297; Л. от 1.298 дка имот Nо 001298 землището на[населено място], идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.298, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение Р. К. О., И. К. О. и З. Ф. М.,от[населено място] са осъдени да заплатят на [фирма][населено място], рег. по ф.д. Nо 12 721/2003 на СГС,[населено място] М. сумата 3 580 лв. / три хиляди петстотин и осемдесет лева/, разноски по делото за всички инстанции. Възможността да бъдат намалено, заплатеното от страната възнаграждение на адвокат, е предвидена с разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК в случаите когато заплатеното възнаграждение адвокатски хонорар е прекомерно съобразно на действителната правна и фактическа сложност на делото. Формулираният критерий е релативен и зависи както от данните по конкретното дело, така и от субективното виждане на съдебния състав за фактическа и правна сложност на делото. Безусловно е само това, че фактическата и правна сложност на спора следва да са налице като кумулативни предпоставки, а прекомерността следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА във вр.[населено място] Nо 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С новия Гражданско процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на адвоката-повереник, респ. с по-голямата му отговорност към подготовката и стратегията на водене на един граждански спор, без значение на коя страна се реализира правната защита. За редовността на касационната жалба дори е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ – арг. от чл. 284 ал.2 ГПК с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните пред най-висшата съдебна инстанция.Тези завишени изисквания към адвокат-повереник в съдебния исков процес дават основания да се направи извод за ролята на адвоката в процеса за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита, а съответно и възможността да се договарят адекватни на тези завишени изисквания, по –високи по стойност,адвокатски възнаграждения. Данните по делото не налага извод, че са налице предпоставките на закона за намаления на заплатения адвокатски хонорар по делото за касационната инстанция. Напротив, данните по делото сочат, че именно пред касационната инстанция защитата на ответник е обосновала и доказала чрез установените от закона процесуални средства, защитната си теза, довела до отхвърляне на заявените искове. Съгласно действащата нормативна уредба, адвокатското възнаграждения се договаря свободно, в писмена форма и поставеното ограничение на законодателя касае минималния размер, но не и всякакъв друг размер, който според договарящите е обусловен от професионалните качества на защитата. Предоставената правна защита по делото пред касационната инстанция, оценена по договора за оказване на правна помощ и съдействие в размер на 1200 лв., не може да бъде възприета като прекомерна, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение. П. изложените съображения, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на ВКС