Определение № 3054 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на М. Гарибова - Добрева срещу определение №7587 от 11.09.2023г. по адм.д.№6395/2023г. по описа на Административен съд-София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № СД-04-29/19.06.2023г. на министъра на правосъдието и е прекратено производството по делото. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Твърди се наличие на правен интерес за оспорване на заповед № СД-04-29/19.06.2023г. на министъра на правосъдието, тъй като запечатването на архива на ЧСИ фактически възлага на Гарибова задължения по неговото опазване и заплащане на наем за помещението, а освен това съдът не е съобразил и предявеното искане за прогласяване нищожността на заповедта. Подадена е и втора частна жалба срещу постановеното по същото дело последващо определение от 21.12.2023г., с което е оставена без уважение молбата на Гарибова по чл.176, ал.1 АПК за допълване на определение №7587 от 11.09.2023г.по делото. Ответникът министър на правосъдието,, чрез юрк. Савов, в писмени отговори по двете частни жалби, оспорва тяхната основателност и моли за оставяне в сила на определенията като обосновани и законосъобразни. Претендира разноски – юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество – неоснователни по следните съображения: С обжалваното определение №7587 от 11.09.2023г. по адм.д.№6395/2023г. по описа на Административен съд-София град, на основание чл.159,т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящата частна жалбоподателка против заповед № СД-04-29/19.06.2023г. на министъра на правосъдието, с която е наредено на основание чл.33, ал.3 от ЗЧСИ служебният архив на загубилия правоспособност ЧСИ М. Гарибова - Добрева с рег.№ 862, район на действие- съдебния район на СГС, да бъде прехвърлен по опис и предаден на ЧСИ М. Петков с рег.№ 851, район на действие – съдебния район на СГС. Прието е за безспорно по делото обстоятелството, че заповедта е издадена вследствие неподаване от Гарибова на договор по чл.33, ал.1 ЗЧСИ, след прекратяване на правомощията й като ЧСИ с влязла в сила заповед №СД-04-28/24.04.2023г. на министъра на правосъдието / влязла в сила на 13.05.2023г./. При тези обстоятелства, на основание чл.33, ал.3 ЗЧСИ, министърът на правосъдието е наредил с процесната заповед, архивът да се прехвърли на друг ЧСИ от същия район, който е заявил съгласие да го приеме. За да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че жалбата на Гарибова срещу заповед № СД-04-29/19.06.2023г. на министъра на правосъдието, е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не разполага с изискуемият по чл.147 АПК правен интерес. Обосновал е изводът си с отпадане качеството на ЧСИ на жалбоподателката. Определението е постановено в съответствие с материалния закон като подробно изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Право да оспорват административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай оспорената заповед не засяга права, свободи или законни интереси на Гарибова, тъй като разпоредените с нея правни последици са законоворегламентирани и настъпват след влизане в сила за заповедта за прекратяване на правомощията й като ЧСИ със заповед №СД-04-28/24.04.2023г. на министъра на правосъдието, влязла в сила на 13.05.2023г. С оглед висящността на изпълнителните дела и обществения интерес от плавно преминаване на дейността към друг ЧСИ, законът е предоставил възможността по чл.33, ал.1 ЗЧСИ, от която Гарибова не се е възползвала. Именно поради това и отпадане на правомощията й да извършва изпълнителни действия по висящите изпълнителни дела, процесната заповед не рефлектира негативно в правната й сфера, т.е. не е налице изискуемият правен интерес за оспорване на процесната заповед. Възраженията по отношение на ЧСИ М. Петков с рег.№ 851, на който е определено да бъде прехвърлен под опис и предаден архива, се явяват ирелевантни в производството, тъй като законът не поставя изисквания, освен този ЧСИ да е „заявил съгласие да го приеме“. Не без значение е и факта, че Гарибова не се е възползвала от законовата възможност по чл.33, ал.1 ЗЧСИ, което е довело до издаване на процесната заповед. Сочените в частната жалба вреди от изпълнението на заповедта /задължение за съхранение на архива, заплащане на наем за помещението и т.н./ не произтичат от оспорения индивидуален административен акт, а са законова последица. Изложеното обосновава липсата на активна процесуална легитимация за Гарибова да обжалва процесната заповед, както по отношение нейната законосъобразност, така и по отношение валидността й, поради което второто обжалвано определение от 21.12.2023г.,постановено в производство по чл.176, ал.1 АПК се явява правилно. При оспорването за нищожност на индивидуален административен акт, съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. по тълк. дело №1/2012 г. на ВАС,съдът също преценява наличието на правен интерес у жалбоподателя и то към момента на подаване на жалбата, към който момент за Гарибова не настъпват разпоредени от заповедта последици, а единствено законови такива по предаване на архива, поради загубена правоспособност на ЧСИ. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и на основание чл.159,т.4 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила, както и последващото постановено определение по делото по чл.176 АПК. Предвид изхода на делото, надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника се явява основателна за размера от 100лв - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 236 във вр. с чл.221,ал.2 АПК