Определение № 6763 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от П. Р. П. и М. С. Ц., чрез пълномощник адв. Б. Вътев, против определение № 1168 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 11288/25г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на определение № 13190 от 18.12.2025г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Сочи се, че съставът на касационната инстанция, при определяне на размера на присъдените разноски, не е отчел правната и фактическа сложност на делото, както и материалния интерес. Ответната страна – ДЗЗД „Грийн парк“, чрез пълномощник адв. Симеонова, намира частната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира частната жалба за допустима, но неоснователна, по следните съображения: С определение № 13190 от 18.12.2025г., постановено по адм. дело № 11288/2025г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е оставена без разглеждане касационната жалба на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“ срещу решение № 917/09.10.2025г. на КЗК по преписка № КЗК–590/24.07.2025г. и е прекратено производството по делото, като ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“, с конкретно посочени съдружници, е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по производството в размер на 5000 лева. В мотивите на постановения съдебен акт е обсъдена дължимостта на разноските при условията на чл. 143, ал. 4 АПК, както и направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което е счетено за основателно, и съответно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер от 5000 лева. В срока по чл. 248 ГПК са постъпили две молби за изменение на посоченото определение, в частта му за разноските. В молбата на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“ се твърди, че разноските, които дружеството е осъдено да заплати на възложителя, макар и намалени от съда, не съответстват на обема на предоставената правна защита и съдействие, а в молбата на „Топлофикация София“ ЕАД се възразява срещу намаления размер на присъдените в негова полза разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С определение № 1168 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 11288/25г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в производство по чл. 176а АПК, са оставени без уважение молбата на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРК“, както и молбата на „Топлофикация София“ ЕАД, за изменение на определение № 13190 от 18.12.2025г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че в депозираните и от двете страни искания не се сочат нови обстоятелства, обуславящи различен от направения извод относно дължимостта на разноските и конкретно присъдения техен размер, намален спрямо претендирания такъв. С тези доводи съставът на касационната инстанция е оставил без уважение молбите на страните за изменение на определение № 13190 от 18.12.2025г. по адм. дело № 11288/2025г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. Определението в обжалваната му част е правилно. Възражението на частния жалбоподател е, че присъдените от съда разноски за адвокатско възнаграждение не са съобразени с правната и фактическа сложност на делото, както и с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от присъдения, е неоснователна. Правилно е преценено от решаващия състав, че в направеното искане по реда на чл. 248 ГПК не се сочат нови обстоятелства, които да обуславят изводи, различни от изложените в определението, чието изменение се претендира, в частта му за разноските. В съответствие с приетото в Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. При произнасяне по искането на ответника за присъждане на разноски касационният съдебен състав е приел за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените по делото открити съдебни заседания – едно заседание, както и факта, че касационната жалба е оттеглена. Съдът е извършил дължимата преценка на правнорелевантните обстоятелства и обосновано е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 90 420 лв. е прекомерно, поради което го е присъдил в намален размер от 5000 лв., която сума отговаря на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. По изложените съображения определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия