Определение № 6356 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на Д. А. А., Г. Д. А. и А. Д. К. чрез пълномощника им адв. И. Влахова против определение № 50 от 09.01.2024 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от посочените лица жалба против заповед № 13/18.06.1985 г. на председателя на ИК на ОНС – Толбухин, в частта, в която се иска обявяване нищожност, респективно отмяна на одобрения с нея кадастрален план на [населено място], община Шабла, както и в частта, в която се иска отмяна на одобрения с нея застроителен и регулационен план на [населено място], община Шабла, относно собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори 39493.501.152 и 39493.35.157 по КК на [населено място], община Шабла и производството по делото е прекратено в тази му част. С определението е прекратено производството по делото и по отношение на заинтересованите страни П. И. Ц., З. И. Ц., Н. И. Ц., Д. В. Г., З. А. Б., В. А. Н., К. Х. П., Д. Х. С., Р. П. П., Р. И. Ц., К. Н. А., С. Г. А., Г. Г. М., Б. Й. Ш., Р. З. Б., „Марбо 2010“ АД, ЕИК 201326620, представлявано от Т. Г. Б. като жалбоподателите са осъдени да заплатят на шест от заинтересованите страни направените по делото разноски и против определение № 519 от 12.03.2024 г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на първото определение в частта за разноските. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваните определения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната им, като в условията на евентуалност искат намаляване на присъдените разноски на „Марбо 2010“ АД и на Р. З. Б.. От Р. З. Б. и „Марбо 2010“ АД, чрез пълномощника им адв. Димитров са постъпили писмени възражения, в които оспорват като неоснователна подадената частна жалба срещу определение № 50 от 09.01.2024 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич и претендират присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък. Тези възражения не следва да се обсъждат от съда, тъй като по отношение на тези страни производството е прекратено и същите не са обжалвали прекратителното определение, което влязло в сила спрямо тях, поради което не се явяват и ответници по тази частна жалба. Ответниците – Р. З. Б. и „Марбо 2010“ АД, чрез пълномощника си адв. Димитров, в писмени отговори изразяват становища за неоснователност и на втората частна жалба против определение № 519 от 12.03.2024 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Частната жалба срещу определение № 50 от 09.01.2024 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от същия съд и състав, съгласно Определение № 11578/24.11.2023 г. по адм. дело № 8962/2023 г. по описа на Върховният административен съд, с което е отменено определение № 178/11.04.2023 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр.Добрич и е разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадени задължителни указания. С обжалваното определение № 50 от 09.01.2024 г., постановено по адм.д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр.Добрич, на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът оставя без разглеждане жалбата на Д. А. А., Г. Д. А. и А. Д. К. против заповед № 13/18.06.1985 г. на председател на Окръжен народен съвет гр.Толбухин (сега Добрич), издадена по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ в частта, в която се иска обявяване на нищожността, респективно отмяна на одобрения с нея кадастрален план на [населено място], община Шабла, както и в частта, в която се иска отмяна на одобрения с нея застроителен и регулационен план на [населено място], община Шабла, относно собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори 39493.501.152 и 39493.35.157 (стари 39493.35.152 и 39493.35.154) по КК на [населено място], община Шабла и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на заповед № 13/18.06.1985 г. на председател на Окръжен народен съвет гр.Толбухин в частта относно исканата нищожност и незаконосъобразност на одобрения с нея кадастрален план, тъй като не е налице годен за оспорване акт, предвид, че от събраните по делото доказателства е установено, че има одобрена със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. Шабла, в рамките на която попадат и имотите, предмет на заповедта от 1985 г. Съдът посочва, че съобразно разпоредбата на § 70 ПЗР на ЗИД на ЗКИР с оглед наличието на кадастрална карта и кадастрален регистър, предходен кадастрален план на [населено място], какъвто е този от оспорената заповед, е загубил правното си действие. По тези съображения съдът прави извод, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването на кадастралния план от заповедта от 1985 г. и прекратява в тази част производството по делото. Приел е, че жалбата е процесуално недопустима и в частта, в която се иска отмяна на застроителния и регулационния план по отношение на имотите на жалбоподателите, тъй като сочи, че заповедта е издадена при действието на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ и се отнася за план за цялото населено място, поради което е следвало да бъде обнародвана в Държавен вестник по аргумент от чл. 82, ал. 2, във вр. ал. 3 от ППЗТСУ (отм). Излага, че заповедта, в частта, в която е одобрен застроителния и регулационния плана за [населено място] е обнародвана в ДВ, бр. 54 от 12.07.1985 г., поради което срокът за нейното обжалване е изтекъл на 26.07.1985 г. (работен ден), поради което приема, че подадената през 2021 г. жалба в тази част е процесуално недопустима като просрочена. Поради това прави извод, че същата следва да се остави без разглеждане в тази й част и производството да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е правилно. Безспорно по делото е, че жалбоподателите са собственици по наследство на ПИ с идентификатор 39493.501.152 с площ от 3623 кв.м. и на ПИ с идентификатор 39493.35.157, с площ от 2 280 кв.м. по КККР на [населено място], община Шабла, одобрени със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Правилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата, в частта, с която се обжалва одобреният кадастрален план на [населено място] от 1985 г., с която е бил сезиран. Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (обн. ДВ бр.49/2014г., изм. ДВ бр.101/2015г.) „С влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни“. Съгласно цитираната разпоредба с влизането в сила на заповед за одобряване на кадастралната карта за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план, включително и действието на измененията му. От представените по делото доказателства е установено, че за територията, в която се намират имотите на жалбоподателите има одобрена КККР, съгласно цитираната по-горе заповед на Изпълнителния директор на АГКК като същите са и нанесени. Както правилно е приел и първоинстанционният съд съобразно разпоредбата на § 70 ПЗР на ЗИД на ЗКИР с оглед наличието на кадастрална карта и кадастрален регистър, предходен кадастрален план на с.Крапец, какъвто е този от оспорената заповед, е загубил правното си действие, поради което не е налице годен за оспорване акт, поради прекратеното действие на кадастралния план в частта по оспорената заповед от 1985 г. По изложените съображения жалбата, с която е сезирана първата инстанция е недопустима, поради липса на годен за оспорване акт – прекратително основание по чл. 159, т. 1 от АПК. В тази връзка правилно съдът е оставил без разглеждане в тази част жалбата на жалбоподателите и е прекратил производството по делото в тази му част. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че жалбата е процесуално недопустима и в частта, в която се иска отмяна на застроителния и регулационния план по отношение на имотите на жалбоподателите, поради просрочието на жалбата, като изложените мотиви са обосновани и се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Останалите наведени в частната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и съответствието им с материалния закон са по съществото на спора. Съдът се произнася по съществото на спора само в случаите, в които е сезиран с допустима жалба, какъвто настоящият случай не е. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение № 519 от 12.03.2024 г., постановено по адм. д. № 448/2021 г. по описа на Административен съд гр. Добрич е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество също е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение № 519 от 12.03.2024 г., Административен съд гр.Добрич, на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, оставя без уважение искането на Д. А. А., Г. Д. А. и А. Д. К., по молба, вх.№ 242/23.01.2024 г., за изменение на определение № 50 от 09.01.2024 г., за прекратяване на част от дело, в частта му за разноските. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че искането за изменение на определение № 50 от 09.01.2024 г. в частта на разноските е неоснователно, тъй като в производството по чл. 215 и сл. ЗУТ съдебните разноски са дължими на общо основание и се присъждат по правилата на чл. 143 АПК. Приема, че в случая производството е прекратено по отношение на част от заинтересованите страни, тъй като след направено уточнение на жалбата се приема, че не са засегнати от предмета на спора, поради което на основание чл. 143, ал.4 АПК имат право на разноски. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за изменение на присъдените на заинтересованите страни направени по делото разноски. От събраните по делото доказателства е установено, че производството е образувано по жалба на Д. А. А., А. Д. К. и Г. Д. А. против първоначално посочена Заповед № 13/18.06.1985 г. на кмета на Община Шабла, а в последствие уточнено на председателя на ИК на ОНС – Толбухин, с която е одобрен застроителния, регулационния и кадастралния план на [населено място], община Шабла, като впоследствие е уточнено от жалбоподателите, че заповедта се обжалва само в частта относно собствените им поземлени имоти с идентификатори 39493.501.152 и 39493.35.157 по сега действащата КК на [населено място], община Шабла. След направеното уточнение съдът прекратява производството по делото по отношение на част от конституираните заинтересовани страни, като жалбоподателите са осъдени да им заплатят направените по делото разноски. Правилно съдът приема, че при прекратяване на производството, каквато е настоящата хипотеза, заинтересованите страни имат право на разноски, ако актът е благоприятен за тях, тъй като с изменението на чл. 143, ал. 4 АПК се предвижда присъждане на разноски в полза на заинтересованите страни при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството на всички основания по чл. 159 АПК. Направените в частната жалба възражения са същите каквито са били доводите м искането за изменение на определение № 50/09.01.2024 г. в частта за разноските, поради което като настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви, като ги намира за обосновани и към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението на частните жалбоподатели, че съдът не се е съобразил с направеното от тях възражение за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения. Съдът е намалил заплатеното от „Марбо 2010“ АД и Р. З. Б. възнаграждение от 2000 лв. на 1500 лв., което съответства на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Чл. 78 ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно, на основание чл. 144 АПК, допуска, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да го намали и да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата или по–нисък от определения размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за процесуално представителство, съдействие и защита на дела без определен материален интерес по ЗУТ, от която категория е настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1250 лв. В случая правилно съдът е присъдил малко над минимално посоченото възнаграждение - 1500 лв. на заинтересована страна, предвид това, че делото разкрива правна и фактическа сложност, която е по–голяма от обичайното, както и предвид процесуалната активност на представителя на заинтересованите страни, както и с оглед на проведените съдебни заседания, включително разглеждане на делото пред Върховния административен съд, където също не е присъдено заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв., което обосновава размерът на възнаграждението за един адвокат за „Марбо 2010“ АД и Р. З. Б. определено в обжалваното определение. Предвид, изложеното обжалваното определение е правилно не следва да бъде касирано.