Определение № 188 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2022 г.
ВАСЧетвърто отделение10.01.2023reporting judge Мира Райчева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8731 от 07.11.2022 г., постановено по адм.д. № 7970/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Grounds
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- Хасково, чрез адв. Божилова, против определение № 8731 от 07.11.2022 г., постановено по адм.д. № 7970/2022 г. по описа на Административен съд София -град. Жалбоподателят навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и необосновано, като отправя искане за отмяната му ведно с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искане на ОДБХ- Хасково, за обявяване нищожността на заповед № РД11-3180/31.12.2021г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която, на основание чл.13, ал.3 във вр. с чл.55, ал.1 от ППЗДС е определен за наемател "Евролаб 2011" ЕООД на имоти, находящи се в [населено място], общ. Свиленград, в зоната на ГКПП Кап. Андреево за осъществяване на граничен инспекционен контрол на внесени животни, суровини и храни от животински и растителен произход, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.5 от Закона за българската агенция по безопасност на храните и чл.4 от Устройствения правилник на БАБХ, областните дирекции и ръководещите ги директори са в йерархическа зависимост и са на пряко подчинение на изпълнителния директор на БАБХ, като последният се явява техен горестоящ орган. Въз основа на тези констатации е счел, че правният интерес от оспорването не е личен и пряк, а случебен, поради което и е направил извод за недопустимост на образуваното производство по жалбата на ОДБХ- Хасково. Определението е правилно. Предвид вида и естеството на оспорения акт, административният съд законосъобразно се е позовал на чл.5 от Закона за българската агенция по безопасност на храните и чл.4 от Устройствения правилник на БАБХ, формирайки извод, че областните дирекции и ръководещите ги директори са в йерархическа зависимост и са на пряко подчинение на изпълнителния директор на БАБХ, като последният се явява техен горестоящ орган. Това е така, тъй като съгласно цитираните рапоредби агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министър- председателя по предложението на министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл.7 от ЗБАБХ, областните дирекции по безопасност на храните по чл.4, ал.1, т.2 са изградени съобразно административно- териториалното деление на страната и са юридически лица в структурата на БАБХ, които се ръководят от директори. Предвид цитираната нормативна уредба, правилен се явява изводът на първостепенния съд, че интересът от оспорване на жалбоподателя не е личен и пряк, а служебен. От данните по делото, обаче, е видно, че жалбоподателят оспорва дискреционната преценка на по- висшестоящия орган за това дали да бъде проведен търг с тайно наддаване съгласно ППЗДС, което, от една страна е недопустимо, съгласно йерархията в системата на БАБХ, а, от друга, правният интерес от предприетото оспорване не е личен и пряк. В Тълкувателно решение № 3 от 2013г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд се приема, че пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с които уврежда оспорващия, или поражда за него задължения. Несъмнено разглеждания случай не попада в нито една от посочените хипотези. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че след като ОБДХ- Хасково е самостоятелно юридическо лице, то следва да се приеме, че областната дирекция брани интерес, различен от този на БАБХ. Тезата не може да бъде възприета, доколкото става въпрос за юридическо лице, което е част от определена йерархична структура, и в тази връзка не може да има интерес от оспорване, различен от този на висшестоящия административен орган. Съгласно константната съдебна практика, съдебноадминистративното производство не е способ за разрешаване на спорове между различни държавни органи в това им качество /така напр. определение № 3616/14.04.2022г. по адм.д. № 3416/2022г. на ВАС, второ отделение и др./. Ето защо, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, Административен съд София град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,
Cited provisions
7- чл. 7 ЗБАБХ
- чл. 13, ал. 3 ППЗДС
- чл. 55, ал. 1 ППЗДС
- чл. 229
- чл. 4, ал. 1, т. 2
- чл. 4
- чл. 5