Определение № 335 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 338/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ив. И. от Б. против определение № 108/5.03.2009 г. по ч.т.д. № 93/2009 г. на ВКС-І т.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 274/23.12.2008 г. по ч.т.д. № 304/2008 г. на Бургаски АС, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение по ч.гр.д. № 500/2008 г. на Бургаски ОС за оставяне без разглеждане жалбата му срещу отказа на ДСИ при Бургаски РС по изп.д. № 20082120404014/08 г. за прекратяване на изп.производство поради изтекла давност на вземането на основание чл.110 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение правилно е възприето, че чл.435,ал.1 и 2 ГПК въвежда изречен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното производство. Отказът за прекратяване на изп.дело не е от категорията на актовете, за които е предвиден съдебен контрол, тъй като длъжникът може да се защити по исков ред. Съгласно чл.437,ал.4 ГПК решението на ОС по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване. Съгласно т.2 ТР 3/2005 ОСГТК, триинстанционно производство не е предвидено за съдебното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, а функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред ОС по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответния АС, чието определение е окончателно. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.