Определение № 2497 от 08.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 752/2025 г.

Производството е по чл. 303-307 ГПК. Образувано е по подадена от “АКУЛИТЕ” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 260071/20.10.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с решение № 260030/12.04.2023 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като поради нарушение на съответните правила дружеството е било лишено от възможност да участва в производството, развило се пред първата инстанция. Сочи се, че молбата е депозирана в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от постановяване на определение № 245/24.01.2025 г. по т.д. № 894/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 71/24.08.2023 г. по в.т.д. № 140/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо атакуваните първоинстанционни решения. Излагат се доводи, че предвид приетото с определение от 10.03.2022 г. на ОС - Бургас за разглеждане по делото възражение за прихващане, заявено от “АКУЛИТЕ” ЕООД, в качеството му на ответник по горепосоченото дело, при откриване на производството по несъстоятелност за това дружество търговско дело № 243/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е продължило съгласно чл. 637, ал. 1, изр. 2 ТЗ. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2022 г., първоинстанционният съд, вместо да конституира синдика на дружеството като задължителна самостоятелна страна в процеса, е приел, че дружеството се представлява от него. По този начин е допуснал съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в ограничаване участието в процеса на длъжника “АКУЛИТЕ” ЕООД, представлявано от управителния си орган, както и неконституиране на синдика като страна в процеса. От молителя се изтъква, че при това положение длъжникът, чрез управителните си органи, е престанал да участва в процеса, което е довело до ограничаване на неговите права. Окръжният съд е спрял да го призовава като страна в процеса и е отказал да приеме документи, депозирани от него. Добавя се, че въпреки горното в първоинстанционното решение от 20.10.2022 г. е прието за установено в отношенията между страните, че “АКУЛИТЕ” ЕООД, представлявано от управителя Д. П. Д., дължи на ищеца “Д.-02” ЕООД сумата от 1 025 000 лева – главница, и 392 547,98 лева – лихва за периода 19.07.2010 г. – 30.04.2014 г., на основание договор за кредит от 19.07.2010 г. и нотариално заверено споразумение от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.05.2014 г., до окончателното плащане. След указания от Апелативен съд – Бургас, с решение от 12.04.2023 г. окръжният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горецитираното решение, но с това процесуално действие не е санирал незаконосъобразността на съдебния акт, тъй като делото се е развило без участие на една от страните. С тези аргументи се иска на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК да бъдат отменени горепосочените решения на Окръжен съд – Бургас. С определение № 1287/28.04.2025 г. са дадени указания на молителя да заяви кой съдебен акт претендира да бъде отменен на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - първоинстанционното или въззивното решение, предвид твърденията за осъществен инстанционен контрол на решението на окръжния съд и с оглед разяснения в мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С молба с вх. № 11762/23.06.2025 г. страната поддържа, че доколкото нарушенията са допуснати от окръжния съд, то иска да бъдат отменени постановените от него съдебни решения. В дадения срок насрещната страна “Д.-02” ЕООД оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна. Синдикът на “АКУЛИТЕ” ЕООД не изразява становище по молбата. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е подадена на 28.02.2025 г., в законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаването от молителя за влизане в сила на решението – на 24.01.2015 г., с постановяване на определение № 245/24.01.2025 г. по т.д. № 894/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 71/24.08.2023 г. по в.т.д. № 140/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънсъдебен контрол на влезлите в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от лимитативно посочените хипотези в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Целта е да бъде преодоляна формираната сила на пресъдено нещо на неправилния съдебен акт с оглед основанията в горецитираните разпоредби, съответно да бъде възстановена висящността на исковото производство. В мотивите на т. 13 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Така даденото разрешение е приложимо и за останалите хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК с оглед целта на искането за отмяна – страната да се освободи от последиците на влязлото в сила решение, а в случаите на осъществен инстанционен контрол тези последици се пораждат от въззивното решение. Ако са били допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, същите е следвало да бъдат релевирани пред въззивната инстанция, която дължи да предприеме действия за отстраняването им (така в определение № 2176/14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1409/2023 г. на ВКС, III г.о.). В случая не може да се постигне целеният от молителя резултат – освобождаване от формираната сила на пресъдено нещо, тъй като дори хипотетично да се приеме, че се отменя първоинстанционното решение, поправено с решението от 12.04.2023 г., това няма да доведе до подновяване висящността на процеса, предвид влезлия в сила въззивен съдебен акт. Независимо от дадените на молителя указания, той не е поискал отмяна на постановеното по спора и влязло в сила въззивно решение на Апелативен съд - Бургас, чийто последици продължат да го обвързват. Ето защо се налага извод за липса на правен интерес у молителя от отмяната на първоинстанционното решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По разноските: Предвид откритото производство по несъстоятелност по отношение на дружеството молител, не е събрана предварително държавна такса по молбата за отмяна. Прекратяването на производството по делото поради недопустимост на искането е приравнено по правни последици относно дължимостта на държавната такса на отхвърлянето на иска (в този смисъл определение № 22/25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. на ВКС, І т.о., определение № 394/09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.). С оглед на горното молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата такава от 28 350,96 лева съгласно чл. 18, ал.1 ТДТССГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,