Определение № 51 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1540/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и Канализация - Добрич“ АД - [населено място], срещу решение № 127 от 02.04.2020 г., постановено по в. т. д. № 36/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 575 от 18.10.2019 г. по т. д. № 6/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е осъдено „Водоснабдяване и Канализация - Добрич“ АД да заплати на „Борела“ ООД сумата 56 854.46 лв., представляваща цена на продадени електроматериали по фактури № 159/25.06.2014 г., № 160/25.06.2014 г., № 161/26.06.2014 г., № 162/26.06.2014 г. и № 163/27.06.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 04.09.2019 г. до окончателното плащане, сумата 17 300 лв. - мораторни лихви за периода от 05.01.2016 г. до 04.01.2019 г., и сумата 5 922 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Борела“ ООД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - по граждански дела, и до 20 000 лв. - по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното с касационната жалба на „Водоснабдяване и Канализация - Добрич“ АД решение е постановено по повод въззивна жалба срещу решение на Окръжен съд - Пловдив, с което дружеството - касатор е осъдено да заплати на „Борела“ ООД сумата 56 854.46 лв., формирана като сбор от цената на продадени електроматериали по 5 бр. фактури, и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 17 300 лв. Според твърденията в исковата молба, с договор за продажба на вземане (цесия) от 05.06.2018 г. ищецът „Борела“ ООД е придобил от „Дани трейдинг 69“ ЕООД вземания към ответника „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД за цената на доставени стоки, в т. ч. и вземанията по процесните пет фактури. По делото не се установява цедентът и ответникът да са били обвързани от договор за търговска продажба с периодично и/или повтарящо се изпълнение, поради което следва да се приеме, че всяка една от фактурите обективира отделен и самостоятелен договор за търговска продажба с цена, съответстваща на отразената във фактурата стойност на продадените стоки, респ. че вземането за дължимата цена по всяка фактура е предмет на самостоятелен иск по чл.327 ТЗ. Стойността на вземанията е определяща за цената на отделните искове - чл.69, ал.1, т.4 ГПК, и тъй като тя е под 20 000 лв., а спорът между страните е търговски по смисъла на чл.365 ГПК, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Договорът за цесия, с който ищецът се е легитимирал като носител на претендираните с исковете вземания, не променя извода, че по делото са предявени обективно съединени искове за вземания, произтичащи от отделни договори за търговска продажба на стоки. Цесията няма преобразуващ ефект по отношение на основанието и размера на прехвърлените вземания, а единствено транслативен ефект, изразяващ се в прехвърляне на вземанията в състоянието им към момента на сключване на договора от правната сфера на цедента в правната сфера на цесионера. Необжалваемостта на въззивното решение обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не пораждат за дружеството - касатор право на касационна жалба, тъй като възникването на това право е отречено от закона (чл.280, ал.3, т.1 ГПК). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,