Определение № 3099 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба за изменение на решение в частта за разноските вх.№ 16874/27.11.2023 г., подадено от "Амураа-Консерв-68" ООД, представлявано от управителя И. Амура, подадено чрез процесуалния му представител адвокат И. Ангелов, за изменение на решение № 11600/27.11.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че съдът не е взел предвид направеното от дружеството възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна по делото - ДЗЗД "Ново Груп", разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния административен съд. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, счита същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 718/20.07.2023 г., постановено по преписка № КЗК-492/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията, и е уважил исканията на ответните страни по делото за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, при което е осъдил "Амураа-Консерв-68" ООД да заплати на Община Варна сумата от 200лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, и респективно на ДЗЗД "Ново Груп" сумата от 2 000лв, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение по делото. В мотивите на решението, чието изменение се иска, съдът изрично сочи, че не счита претендираните от обединението разноски за платено адвокатско възнаграждение за прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, поради което ги присъжда в претендирания от ДЗЗД "Ново Груп" и установен от доказателствата по делото, размер. В искането за изменение на решението в частта за разноските, неоснователно се поддържа, че касационната инстанция е следвало да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от посочените мотиви на съдебния акт, при определяне на присъдените суми съдът прави изрично отбелязване в съдебния акт, че не приема разноските за изплатено адвокатско възнаграждение за прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на спора, във връзка със своевременно предявеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, при което и не намалява това, претендирано от ДЗЗД "Ново Груп", при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно посочената разпоредба от ГПК, право на страната е да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерността му, но съдът не е обвързан при всички случаи да уважи така направеното възражение, защото преценката дали заплатеното по делото, адвокатско възнаграждение, е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото е негова, както и преценката за осъществения обем процесуално представителство, а не на страната. Поради това, настоящият състав приема, че претенцията за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,