Определение № 1772 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 494/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Стойчева и К. Кръстанова, двете от гр. Пловдив, [улица], чрез адв. А. Йотова като процесуален представител, срещу определение № 2497/24.10.2023г., постановено по адм. дело № 131/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че с ОУП на гр.Пловдив в частта по отношение имота на жалбоподателите, се предвижда промяна на начина на застрояване според действащия ПУП, от което следва, че органът е приложил разпоредбата на чл.103а, ал.1, предл. второ от ЗУТ, която се припокрива с разпоредбата на чл.127, ал.13 от ЗУТ и обоснована наличието на правен интерес от оспорване на процесното решение. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – Общински съвет Пловдив, чрез адв. Д. Илиева като процесуален представител, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частните жалбоподатели. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Б. Стойчева и К. Кръстанов, срещу решение № 521 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Жалбата касае частта относно собствения на оспорващите поземлен имот с идентификатор 56784.521.1204 по КККР на град Пловдив, за който е отреден УПИ І -521.1204, общ. обслужване от кв.29-нов по плана на кв. Освобождение – Гео Милев. С обжалваното определение е отменено протоколно определение от 25.09.2023г. за даване ход на делото по същество и на основание чл.159, т.4 от АПК е оставена без разглеждане предявената жалба като недопустима, а производството по делото е прекратено. Решаващият съд е приел, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване, тъй като не са налице условията, предвидени в хипотезата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Определението е правилно. Както се посочи, с оспореното решение на Общински съвет-Пловдив, е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на град Пловдив, а оспорването е за частта относно поземлен имот с идентификатор 56784.521.1204 по КККР на град Пловдив, който е собственост на жалбоподателите. От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на вещото лице се установява, че в частта за територията на кв.29, в който попада процесният имот, с одобрения проект за ИОУП се предвижда промяна на устройствената зона - от „Жс“ става „Жм“, характерът на застрояване – от средно в малкоетажно, а устройствените показатели /плътност, Кинт, височина и минимално озеленяване/ са намалени спрямо предвидените с действащия ПУП-ПРЗ. Предвид установените фактически обстоятелства, правилен и обоснован е изводът на Административен съд - Пловдив, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване поради това, че не попадат в кръга на лицата, за които законът е предвидил активна процесуална легитимация за обжалване на ОУП. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът е приложил разпоредбата на чл.127, ал.12 във връзка с ал.13 от ЗУТ, според които ОУП може да се обжалва по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В случая, жалбоподателите се легитимират като собственици на поземления имот, който е засегнат от одобрения проект за ИОУП. Не е налице обаче другата кумулативна предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване според правилото на чл.127, ал.13 от АПК – имотът не е с предвидено изграждане на обект публична собственост на държавата или общината или за който се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. От горното следва, че жалбоподателите не са сред лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на ИОУП и за тях не е налице правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет. Изводите в изложения смисъл в обжалваното определение са обосновани и правилни. Съдът е отчел волята на законодателя, обективирана в нормите на чл.127, ал.12 и ал.13 от ЗУТ, с която е определен по-ограничен кръг лица, за които е признато право на оспорване на ОУП. Изброяването съдържащо се в посочените разпоредби е изчерпателно и не е възможно да бъде тълкувано разширително, в който смисъл е трайно установената практика на касационната инстанция. Неоснователно е и възражението за неправилност на определението, обосновано с предвидената с ИОУП промяна на устройствената зона за територията, в която попада процесния имот. Действително, в несъответствие с изискването на чл.103а, ал.1, предл. първо от ЗУТ, действащият ПУП не е съобразен при одобряване на проекта за изменение на ОУП относно устройствените показатели. Горните обстоятелства са безспорно установени по делото, но същите не водят до ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, а биха повлияли на инвестиционните намерения на собствениците. В този смисъл промяната на устройствената зона и устройствените показатели за имота на жалбоподателите не обосновава правен интерес по смисъла на чл.127, ал.13 от ЗУТ. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото и претенцията на ответника по жалбата, съдът присъжда в полза на Общински съвет – Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750,00лв., платими от жалбоподателите. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, второ отделение