Определение № 2016 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1059/2026 г.

Производството по чл.229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на О. С. Т., родена на [дата]., руско гражданство, чрез адв. Д. Ялъмов САК срещу Определение № 42367/17.12.2025 г. по адм.дело № 13189/2025 г. по описа на Административния съд - София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба с вх.№ 94-0-16/10.12.25г. против Предложение по чл.34 от Закона за българското гражданство с изх.№ 91-00-380/06.11.24г от Министъра на правосъдието до Вицепрезидента на Република България, с което се прави предложение да не бъде издаван указ за придобиване на българско гражданство. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. В срока по чл. 232 от АПК, от насрещната страна - министърът на правосъдието, е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно - за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, пъвроинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него предложение на министъра на правосъдието изх. № 91-00-380/06.11.2024г., адресирано до вицепрезидента на Република България да не бъде издаден Указ за придобиване на българско гражданство на О. С. Т., родена на [дата]. в гр. Саратов, Руска Федерация, руско гражданство не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Това предложение не засяга пряко права, свободи и законни интереси на оспорващата, тъй като на основание чл.21, ал.5 от АПК съставлява етап от процедурата по издаване на акта, засягащ правата му, а именно – указа на президента/ вицепрезидента на Р. България, с който на чужденеца се предоставя или се отказва предоставянето на българско гражданство – от една страна. На следващо място, специалният Закон за българското гражданство в своята разпоредба на чл.35, ал.5 предвижда възможност за обжалване само на непроизнасянето на министъра на правосъдието с изрично предложение в сроковете по чл.35, ал.1 от същия закон, както и прекратяването на производството пред него, но не и на направеното от него изрично предложение по същия законов текст. Определението на АССГ е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от Конституцията на Република България (КРБ) условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Този закон е Законът за българското гражданство (ЗБГ). Самото производство е сложен фактически състав, който обхваща няколко етапа и действия на различни институции от изпълнителната власт, като процедурата приключва с указ на Президента на Републиката. Съобразно вмененото му с чл. 34 ЗБГ задължение, министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до Президента на Републиката за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му – чл. 36 ЗБГ. Указът е актът, който поражда целените правни последици, той не може да бъде проверяван за законосъобразност, а само за конституционосъобразност. Предложението на министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същото има характер на подготвително действие – необходима част от производството по издаване на указа на Президента. Президентът има дискреционната власт да извърши преценката, а предложението служи като правна основа за издаване на указа, то не подлежи на пряко изпълнение, тъй като няма годно за изпълнение съдържание. предложението няма самостоятелно правно действие и значение в смисъла и обема на административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. С изменението на разпоредбата на чл.35( ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) в ал.4(нова) е предвидена обжалваемост на непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него. По аргумент от действащата разпоредба на чл. 35, ал. 5, изр. последно ЗБГ, предложението на министъра на правосъдието е изключено от съдебен контрол по съществото му. Това тълкуване се подкрепя и от обсъжданията и изказванията на народните представители при гласуването на чл. 35, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗИДАПК (№ 754-01-16 от 1.06.2017 г.). Видно от стенограмата от обсъжданията е, че народните представители считат, че съдът не може да се произнася по съществото на суверенната преценка в предложението на министъра на правосъдието. Това изключване на обжалването е съобразено с разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като забраната е установена със закон - ЗБГ. В този смисъл правилен е изведения от първоинстанционния съд извод, че подадената пред него жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК поради липса на предмет. Останалите оплаквания в частната жалба не следва да се обсъждат, защото касаят съществото на спора. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение