Определение № 796 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 5304/11.04.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 4234/11г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната му жалба против разпореждане от 31.01.11г. по гр.д.№ 60089/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът С. Х. С., [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на сумата от сумата от 250000 евро, дадена в заем, се основава на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Изложени са съображения, че документът е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като уговорката е в бъдеще да бъде предоставен заем, т.е. не е установено фактическото предаване на паричната сума, за да се претендира връщането й. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е поставил материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въведените правни доводи касаят приложението на закона и са основания за отмяна на неправилните съдебни актове съгласно чл.281, т.3 ГПК. Дори и като правен въпрос да се квалифицира този за разграничението между хипотезите на чл.417, т.3 и чл.417, т.6 ГПК, направено в частната жалба, то касаторът е посочил, че в първия случай в документа следва да се съдържа задължение за заплащане на парична сума, а във втория – кредиторът упражнява правото си принудително изпълнение. Подаденото заявление е за изпълнение на вземане, произтичащо от договор за заем, обективиран в нотариалния акт, според който уговорката е сумата да се предостави след вписване на ипотеката, поради което и въззивният съд се е произнесъл, че не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд