Определение № 220 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ГПК. Г. А. А. и З. Н. А., и двамата от гр. В. обжалват и искат се отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ Nо 1237/ 29.12.2009 година по гр.въз. д. Nо 964/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд за оставяне без разглеждане, като недопустими, въззивните жалби, както и допълнителна такава срещу Решение Nо 250/07.10.2009 година по гр.д. Nо 289/2009 година на Велинградския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Поддържа се,че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 1 във вр. с чл. 18 от Тарифа за ДТ във вр. с чл. 69 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл. 71 ал.2 ГПК. С писмен отговор, К. Т. М. поддържа, че обжалваното определение е правилно, тъй като жалбоподателите не само са длъжни да внесат определената от съда дължима ДТ, но и да представят вносния документ на съда. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С Решение Nо 250/07.10.2009 година по гр.д. Nо 289/2009 година на Велинградския районен съд е уважил заявения от К. Т. М. ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу Г. А. А. и З. Н. А. като е осъдил последните двама да предадат владението на собствения на М. недвижим имот- обособен жилищен етаж от сграда, ведно с прилежащи помещения и идеални части от общите части в гр. В.. Срещу така постановения съдебен акт, Г. А. А. и З. Н. А. са подали въззивна жалба вх. Nо 1951/23.10.2009 година, допълнена /след Разпореждане на въззивния съд от 26.10.2009 година/ с молба от 4.11.2009 година. С допълнението е представен документ за внесена ДТ от 75 лв. ,изчислена от страната, по изложените съображения. С обжалваното определение, окръжният съд е приел, че дължимата ДТ е в размер на 300 лв., тъй като за въззивно обжалване се дължи половината от държавната такса за първа инстанция/ т.е. от внесените 600 лв. /, определени на база цената на иска, уточнен като 15 000 лв. Разпоредбата на чл. 71 ал.2 ГПК във вр. с чл. 69 ал.1 т.2 ГПК е приложена неточно. Цената на иска, като основание за определяне на дължимата държавна такса, родовата подсъдност на делата и /или реда за тяхното разглеждане или обжалваемия интерес, се дефинира за различните видове искова защита от разпоредбата на чл. 69 ГПК. Разпоредбата на чл. 71 ал.2 ГПК е разпоредба, установяваща изключение при определяне на ДТ, когато предмет на делото е правото на собственост или други вещни права върху имот, тъй като се сочи, че размерът се определя върху ¼ от цената на иска. Т.е. при защитата на правото на собственост и/или други вещни права, цената на иска, съгласно чл. 69 ал.1 т.2 ГПК ще послужи за база за изчисляване, въз основа на която дължимата такса ще се следва върху ¼ от същата. С обжалваното определение неправилно е прието, че дължимата ДТ за въззивно обжалване е в размер на 300 лв., а не в размер на 75 лв,, такса, която своевременно е била внесена от жалбоподателите, поради което и връщането на въззивната жалба / като „недопустима” / на основание чл. 267 във вр. с чл. 262 ал.2 във вр. с чл 261 т.4 ГПК също се явява неправилно. Определението на въззивния съд следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за разглеждане на въззвината жалба съобразно правилата на чл. 267 -268 ГПК. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия