Определение № 3099 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Б. Атанасов, от гр. София против определение № 761 / 26.01.2023 г. по адм. дело № 791 / 2023 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът, главният прокурор на Република България, чрез юрисконсулт Маринова изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 761 / 26.01.2023 г. по адм. дело № 791 / 2023 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на Б. Атанасов, от гр. София срещу заповед № РД – 07 – 72 / 19.01.2023 г., издадена за главен прокурор /съгласно заповед № РД – 07 – 54 / 17.01.2023 г./ от директор на Национална следствена служба заместник на главния прокурор по разследването, позовавайки се на чл. 159, т.1 АПК вр. с чл. 2, ал.2, т.3 АПК. Оставил е без разглеждане и искането за спиране на изпълнението на процесната заповед, приемайки че недопустимостта на оспорването срещу нея детерминира недопустимост и на това производство. Прекратил е производството по делото. Определението е правилно. Със заповед № РД – 07 – 72 / 19.01.2023 г. Б. Атанасов, следовател при Следствения отдел в Софийска градска прокуратура е бил командирован за срок от три месеца, считано от 23.01.2023 г. в Националната следствена служба на мястото на следовател Е. Динева. Разпоредено е на основание чл. 227, ал.5 от Закона за съдебната власт да му се изплаща възнаграждение за длъжността, на която е командирован. Заповедта е издадена на основание чл. 147, ал.2, т.2 и чл. 227, ал.1 и ал.8 от ЗСВ, съгласно които главния прокурор може да командирова в Националната следствена служба следователи от следствените отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“ за срок от три месеца без съгласието на магистрата. Административният съд законосъобразно е приел, че жалбата на Б. Атанасов срещу заповед № РД – 07 – 72 / 19.01.2023 г., издадена за главен прокурор /съгласно заповед № РД – 07 – 54 / 17.01.2023 г./ от директор на Национална следствена служба заместник на главния прокурор по разследването е недопустима, тъй като попада в категорията на т. нар. вътрешно-служебни актове по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 АПК. Съгласно посочената норма, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл.2, ал.2, т.3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл.2, ал.2, т.3 АПК. От установените по делото релевантни за спора юридически факти не се обосновава наличие на процесуални предпоставки за упражняване на съдебен контрол върху заповед № РД – 07 – 72 / 19.01.2023 г., издадена за главен прокурор /съгласно заповед № РД – 07 – 54 / 17.01.2023 г./ от директор на Национална следствена служба заместник на главния прокурор по разследването. Процесната заповед е основана на разпоредбата на чл. 227, ал.1 ЗСВ, която урежда възможността и условията за командироване на магистрати за изпълнение на длъжност в Националната следствена служба. Издадена е по заместване от главния прокурор, който не действа като административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, а като административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл. 167, ал.1, т.1 ЗСВ, поради което правилен е извода на административния съд, че заповедта има вътрешнослужебен характер, тъй като е издадена на основание чл. 147, ал.2, т.2 ЗСВ, съгласно който при служебна необходимост главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение