Определение № 26 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 913/2009 г.
ВКСII търговско отделение15.01.2010reporting judge Росица Ковачева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “М“ О. - гр. А. срещу Определение № 2* от 6. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 2615/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “М“ О. - гр. А. срещу Определение № 2* от 6. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 2615/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 15.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 7140/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на “К” ЕО. - гр. П. против “М” О. - гр. А.. Като поддържа, че определението е неправилно и необосновано, жалбоподателят иска да се отмени. В Молба за допускане на касационна жалба жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК - въпросът за допустимостта на бъдещ иск се решава противоречиво от съдилищата - и представя копия от съдебни актове на различни окръжни съдилища. Ответникът по частната жалба “К” ЕО. - гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове. Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 ГПК не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допуснато обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер - при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение на бъдещия иск и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснато обезпечение на бъдещите искове и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иск. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, както и тези по съществото на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение