Определение № 8947 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2023 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Шакирова, [ЕГН] от [населено място], общ. Ардино, обл. Кърджали чрез адв. Д. Исмаил срещу Определение № 146 от 26.07.2023г. постановено по адм. дело № 288/2023г. на Административен съд – Кърджали. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли определението да бъде отменено. Сочи се, че влязлото в сила разпореждане, с което не й е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал. 3 от Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ не съставлява процесуална пречка по чл. 27 от АПК за ново упражняване на правото. Ответникът – Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съдебния акт да бъде потвърден като правилен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2 вр. с чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. С Определение № 146/26.07.2023 г. постановено по адм. дело № 288/2023г., Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на А. Шакирова против разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-344/15.03.2023 г. на ТП на НОИ – Кърджали за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл. 63, ал. 3 от КСО и е присъдил разноски. Съдът е приел, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща пререшаването на спора от органа, по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Изложил е мотиви, че пенсионният орган е бил сезиран с идентично искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което вече е било издадено разпореждане при липсата на нови данни по спорния въпрос. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че по повод подадено от А. Шакирова заявление за отпускане на ЛПОСВ с вх. №2113-08-811 от 30.05.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали е било издадено разпореждане [номер]/19.08.2022г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали. С него, на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е приел, че заявителката няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, като е приел, че същата има 13 години, 10 месеца и 12 дни действителен осигурителен стаж. То не е било обжалвано в указания срок, поради което е влязло в законна сила. Впоследствие А. Шакирова е подала ново заявление с вх. №2113-08-344 от 15.03.2023г., с което е поискала отпускане на ЛПОСВ. В него не са били представени нови документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Единствено са били описани документи, представени с предходното заявление. Въз основа на фактите е било издадено разпореждане [номер]/ 30.06.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.27, ал. 2, т. 1 от АПК искането е оставено без разглеждане и производството е било прекратено. Правилен е изводът, че административното производство по последното заявление на жалбоподателката е недопустимо поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни - процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК. Безспорно разпореждане [номер]/19.08.2022г. представлява влязъл в сила административен акт на пенсионните органи, който е породил съответните правни последици. Правилна е преценката на административния съд, че за да е допустима повторно заявената претенция за отпускане на ЛПОСВ следва да е свързана с промяна на съответните обстоятелства за това. За целта, тези обстоятелства следва да се считат за изменени в сравнение с първоначалната претенция, в някоя от следните хипотези: 1/ промяна в закона; 2/ промяна във възрастта /навършване на необходимата възраст за пенсиониране/; 3/ промяна в осигурителния стаж /придобиване на минимално изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране/. Достатъчно е наличието на една от тези промени, за да се касае за различен предмет от предходно заявения такъв по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че в конкретния случай никоя от визираните хипотези не е изпълнена, предвид което наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни изключва предпоставката за допустимост на искането по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Тъй като по предходното заявление със същото заявено право на пенсия има влязло в сила разпореждане за отказ за отпускане на пенсия, разглеждането на ново идентично искане без промяна в обстоятелствата /процесуалните и материалните предпоставки за реализиране на правото на пенсия/ е недопустимо. За допустимостта на искането административният орган следи служебно. Установено е от доказателствата по делото, че няма промяна в обстоятелствата между двете подадени заявления до органа, поради което разрешеният вече въпрос по първото заявление е пречка за развитие на производството по настоящото заявление. При констатирана идентичност на искането, на фактите и доказателствата по него, новото искане е недопустимо, поради което правилно административният орган е отказал произнасяне по него. Административният орган и съдът обосновано и правилно са преценили, че увеличената възраст на Шакирова не рефлектира върху предмета на административното производство. Възрастта като релевантен фактор за придобиване правото на пенсия е била призната от пенсионните органи в производството пред тях. Нови обстоятелства, касаещи постигането на изискуемия минимален осигурителен стаж, обаче, страната не е ангажирала, поради което обосновано последното й заявление е отказано да бъде разгледано, а първоинстанционният съд правилно е потвърдил постановения отказ. С оглед изхода на спора съдът намира искането за присъждане на разноски за основателно, поради което следва да се осъди А. Шакирова да заплати на Националния осигурителен институт разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,