Определение № 209 от 06.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1513/2016 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по молба на ЗД [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№850/2001 г. по описа на СГС, I ГО, поради противоречието му с влязлото в сила решение №136 от 30.08.2013 г. по т.д.№1015/2010 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че по съществения за разрешаване на спора по настоящото дело въпрос: кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК /при наличие на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по влезлите в сила съдебни решения или и когато в двете решения са разрешени по различен начин идентични преюдициални правни въпроси/, е образувано т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.292, вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК,