Определение № 59 от 05.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1360/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Районен съд /РС/-Монтана, депозирано по НЧХД №50045/2011г. по описа на съда, за преценка на основанията за промяна на общата местна подсъдност по чл.43, т.3 от НПК. В разпореждането на председателя на Монтанския РС от 22.03.2011 година са изложени съображения, сочещи на обстоятелството че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от процесуалния закон и отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган, създаващо процесуална пречка за разглеждане на наказателното дело. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура, мотивира наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на разпореждането на РС-Монтана 22.03.2011 година, материалите по делото, и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство по настоящия казус е инициирано по частна тъжба на Е. А. срещу П. А. и Г. А. за извършени престъпления по чл.чл.130,ал.1, вр.чл.20 и 148 ал.1, т.1, вр.чл.146, вр.чл.20 от НК и съобразно правилата на местната подсъдност, образувано НЧХД №50045/11 г. на РС-Монтана. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждане на открито заседание, определените докладчици са се отвели от разглеждане на делото, след констатации, че тъжителят е направил волеизявления, чрез които изразил съмнения в обективността на съдиите от РС- гр.Монтана. Очертаните обстоятелства не обуславят изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 от НПК, но с оглед обезпечаване на безпристрастност при реализиране на правосъдието, съдиите-докладчици са се отвели от разглеждане на НЧХД №50045/11г. Видно от приложения съдебен акт от 22.03.2011година след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на РС-Монтана, което е мотивирало компетентния орган да сезира ВКС с искане за промяна на подсъдността, с правно основание чл.43, т.3 от НПК. Настоящият касационен състав намира искането за основателно. Установената фактология, базираща се на материалите по делото и сочеща на процесуална недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от РС-Монтана, поради извършена съдопроизводствена дейност, субсумираща се от правните норми на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 от НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав на съда, обосновава заключението за необходимост от промяна на общата местна подсъдност по НЧХД№50045/11г. За бързото, ефективно и своевременно обезпечаване присъствието на процесуалните субекти в съдебно заседание при осъществяване на предстоящите процесуално-следствени действия в наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето и местопребиваването на лицата, конституирани като страни в съдебното производство като компетентен да разгледа настоящия казус, ВКС определя РС - Враца. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, счита че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което