Определение № 554 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2011 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. Н. Л. срещу определение № 153/29.06.2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено на 24.11.2010 г. по гр.д. № 1466/2010 г.. С него е върната като недопустима молбата на Л. за отмяна на решение № 850/10.01.2011 г. на Върховния касационен съд по гр.д. № 1466/2010 г., постановено по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Състав на Върховния касационен съд с решение по гр.д. № 653/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК е отменил въззивно решение на Русенския окръжен съд, като вместо това е постановил друго по съществото на спора, като е отхвърлил исковете на Б. Н. Л. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК против Основно училище „П.Р.С.”, [населено място]. Ищцата е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд. Тя е оставена без уважение в производство по чл. 303 ГПК с решение № 850/10.01.2011 г. по гр.д. № 1466/2010 г. от състав на Върховния касационен съд. Б. Л. е подала молба за отмяна и на това решение до председателя на Върховния касационен съд. Тя е върната при администрирането й от състава на Върховния касационен съд по гр.д. № 1466/2010 г. Обосновано и в съответствие със закона, в обжалваното определение съставът на Върховни касационен съд е постановил, че е недопустимо на основанията, на които страната е основала своя молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, да иска и отмяна на акта по чл. 303 ГПК. Решението по чл. 290 ГПК е окончателно и не подлежи на следваща инстанционна проверка за правилност, каквито по съществото си са и двете молби „за отмяна” на Л.. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Решението, с което се отказва исканата отмяна от друга страна, не формира сила на присъдено нещо, така, че този акт е изобщо изключен от приложното поле на чл. 303 ГПК, дори и молбата за отмяната му да се основава на други, различни основания, некасаещи решението по чл. 290 ГПК. Не съществува процесуален ред, решението, постановено по молба за отмяна /чл. 303 и сл. ГПК/ да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС или пред председателя на Върховния касационен съд, така, че оплакванията в тази връзка на Б. Л. не са съобразени с процесуалния ред и са неоснователни. С молбата на Б. Л., по която е постановено определението, предмет на настоящата проверка, се атакува решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 1466/2010 г., поради което и съдията-докладчик е този, който извършва и проверка за допустимост и редовност на същата. Ето защо, неоснователни са оплакванията срещу съдебния състав, който при администриране на подадената молба, е постановил обжалваното определение за връщането й, като недопустима. В заключение, това определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,