Определение № 31 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от С. „Д” гр. Б. срещу определение № 851 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 1111/09 г. на Софийски апелативен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по касация М. А. К. и Х. А. Г. оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че С. „Д” е предявило иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на М. К. и Х. Г., че е собственик на земеделски имот с площ 8.512 дка, част от парцел **** от масив 10 с площ 12 462 дка и имот с площ 3.159 дка, част от парцел **** от масив 10 с площ 11.929 дка, в землището на гр. Б., м. „Р”, както и искове по чл. 537 ал. 1 ГПК за отмяна на констативен нот. акт № 695 от 14.07.1998 г. и по чл. 212 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 937 от 22.06.1998 г. на ПК гр. Б.. С определение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 90/08 г. Окръжен съд гр. М. е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да е съществен процесуалният въпрос, трябва да има отношение към правилността на решението - служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия и разрешението на процесуалния въпрос да е могло да се отрази на правилността на решението във вреда на обжалващия. Формулираният в изложението въпрос е за допустимостта на инцидентен иск по чл. 212 ГПК вр. с чл. 26 ЗЗД при наличие на правен интерес, като се сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Установено е по делото, че с влязло в сила решение С. „Д” е осъдено да предаде на М. К. и Х. Г. собствеността на процесните имоти. Въззивният съд е приел че ищецът не се позовава на настъпили нови основания, възникнали след постановяване на решението, затова спорът не може да бъде пререшен и съгласно чл. 299 ГПК производството следва да бъде прекратено. Изложил е съображения, че разпоредбата не прави разлика в какво качество е участвувала страната, а и е без значение дали искът е установителен или осъдителен. Приел е, че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху иска за прогласяване нищожността на решението на ОСЗ, тъй като искът по чл. 108 ЗС е уважен въз основа на правата на ответниците като възстановени собственици на имота с това решение, като в това предходното дело касаторът С. „Д” не са възразил по отношение на неговата нищожност. При тези данни, формулираният от касатора въпрос няма отношение към правилността на определението. Съдът е прекратил производството не поради липса на правен интерес, а поради непререшаемост на спора. Затова и цитираната в изложението съдебна практика - решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 318/2001 г. на ВКС IV ГО и № 95 от 24.02.2004 г. по гр. д. № 662/2003 г., ІІ ТО не обосновават допустимостта на касационно обжалване. Що се отнася до определение № 108 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 105/09 г. на ВКС ІІІ ГО, то е постановено в производство по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК и не формира съдебна практика която може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване. По същите съображения няма основание за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора въпрос и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед на изложеното, не е налице е основанието за допустимост на касационната жалба. Водим от горното, съдът