Определение № 104 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] ,[населено място], чрез адв. Р. Д. срещу решение №28/09.02.2010 год., постановено по гр.д. № 13/2010 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решение № 64/02.12.2009 год. по гр.д. № 1470/2009 год. на Районен съд[населено място], с което В.” АД ,[населено място], на осн.чл. 200,ал.1 КТ е осъден да заплати на А. Й. Г. от[населено място] обезщетения за претърпени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване в размер на 2 640,03 лв. - изразходвани средства за спазване на хигиенно - диетичен режим и 2 247,06 лв. изразходвани средства за животоподдържащи лекарства, за периода от 31.08.2006 год. до 01.09.2009год., ведно със законната лихва от 04.09.2009 год. до окончателното изплащане на сумите, както мораторна лихва за забава в плащането на първата главница в размер на 519,92 лв. и в размер на 473,65 лв. за втората главница и 1350 лв. разноски за първата инстанция. Присъдени са и разноски за втората инстанция в размер на 1350 лв. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с формулирани от касатора въпроси. Като допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване е посочен този по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касация А. Й. Г. от[населено място] чрез адв. А. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и предвидените от закона основания за допустимост на касационното обжалване досежно въпроса може ли ищцата успешно да претендира пред съда обезщетение за претърпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване / в случая имуществени/ при положение, че по делото не е представено решение на Т., с което да е установен професионалния характер на заболяването. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение №185 от 27.05.2010 год. по гр.д. № 5264/2008 год. на ВКС,3-то г.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК, което има задължителен характер, поради което е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.