Определение № 612 от 27.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 556/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.286 ГПК. Образувано е по частната жалба на Кооперация „ВЗКАЧ-М.” срещу Разпореждане № 1152 от 02.06.2011 год. по гр.д.№ 95/2011 год. на Плевенския окръжен съд по с което е върната касационната жалба на Кооперацията срещу постановеното по делото въззивно решение. За да разпореди връщането на жалбата, съставът на ПлОС е приел за неизпълнено указанието за внасяне на държавна такса. В частната жалба, процесуалният представител на Кооперацията се позовава на това, че не е бил редовно уведомен за указанието за внасяне на държавна такса, тъй като съобщението неправилно е било изпратено на адреса на управление на кооперацията, въпреки изричното посочване на съдебен адрес. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Като взе предвид доводите по нея и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е основателна. Гр.д.№ 6264/2009 год. на Плевенския районен съд е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на Кооперация „ВЗКАЧ-М.” срещу Д. Б.. Още в титулната част на ИМ, не е посочен адреса на управление на ищеца, а съдебен адресат: адв.Д. Н., [населено място], [улица]. Като съдебен адресат е посочена адв.Н. и във въззивната жалба, макар и на [улица] [населено място]. Това е адресът от който Кооперацията е била призовава във въззивното производство и на този адрес е изпратено съобщението за изготвяне на въззивното решение. Депозирана е била касационна жалба, чрез адв.Н., която е била оставена без движение до внасяне на държавна такса. Независимо от наличието на съдебен адрес, това съобщението с указанието за държавна такса е изпратено на адреса на управление на кооперацията на ул."В. Л./Г. Д.” № 1. Отбелязано е връчването на председателя на кооперацията. На 02.05.2011 год. В указания срок държавна такса не е внесена, поради което ПлОС е разпоредил връщането на касационната жалба. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Вярно е, че кооперацията е търговец-ЮЛ и съгласно чл.50 ал.1 ГПК връчването на съдебни книжа би следвало да бъде на регистрирания адрес на управление. В случай, обаче, че страната е посочила съдебен адресат, както е в случая, съдът би следвало да изпрати съобщението нему. Едва при нередовно връчване на адресата, следва да бъде приложен редът по чл.50 ГПК. По гр.д.№ 95/2011 год. страната е посочила съдебен адрес и адресат – адв.Н., поради което и на основание чл.39 ал.1 ГПК, Плевенски окръжен съд е бил длъжен да изпрати съобщението на този адрес. Едва при нередовно призоваване от този адрес, той би могъл евентуално да изпрати съобщение и на адреса на кооперацията. Опороченият ред за изпращане на съобщението санира неизпълнението на указанието за държавна такса, тъй като се приема, че срокът не е започнал да тече. Поради изложеното, настоящата инстанция счита, че разпореждането на Плевенски окръжен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ПлОС за размяна на книжата и продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд