Определение № 503 от 05.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 122/2010 г.

Образувано е по частна жалба на “Т” АД срещу разпореждане № 2* от 09.11.2009 г. по ч.гр.д. № 8484/2009 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу определение от 28.09.2009 г., постановено по същото дело. Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В съобразителната част на обжалваното разпореждане е посочено, че констатираните от съдебния състав нередовности на частната касационна жалба не са били отстранени от “Т” АД в указания от съда срок, започнал да тече на 23.10.2009 г., независимо от посочените неблагоприятни последици, поради което е счетено, че е налице основанието на чл.286, ал.1, т.2 ГПК за нейното връщане. Разпореждането е неправилно. От данните по делото е видно, че съобщението за разпореждането на Софийски градски съд от 16.10.2009 г. за оставянето без движение на касационната частна жалба на “Т” АД срещу въззивното определение до представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е връчено по реда на чл.50, ал.1 ГПК на 22.10.2009 г. Към настоящата частна жалба е приложено копие от молба, отговаряща на изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, върху която е поставен печат (нечетлив), подпис и дата 29.10.2009 г. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че печатът, подписът върху него и датата са положени от Н. С. – деловодителка в Софийски градски съд, ГК, І-ви състав. Обстоятелството, че изложението не е било приложено по делото и не е докладвано своевременно на съдията-докладчик не обуславя извод за неизпълнение в срок на указанията на съда от страна на жалбоподателя. Ето защо, макар и при постановяване на разпореждането съдът обективно да не е могъл да съобрази извършените от частния жалбоподател процесуални действия, настоящият състав приема, че страната не следва да понесе неблагоприятни последици, които законът свързва само с неоправдано процесуално бездействие. Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение