Определение № 545 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 518/2009 г.

Производството е по реда на чл. 70 във вр. чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./. Образувано е по частната жалба с вх. № 8812/21.ІV.2009 г. на „Т” ЕООД-София, подадена против протоколното определение на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-ми с-в, от 1.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 3565/08 г., с което на основание чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ това търговско д-во, конституирано в процеса като трето лице-помагач на ответника „Т” ЕАД – гр. П., е било осъдено да заплати по с/ка на въззивния съд допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/. Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са за неправилност на определението на Пловдивския ОС: веднъж поради процесуалното му качество на подпомагаща страна /арг. чл. 67 ГПК-отм./, но също и поради липса на причинна връзка между процесуалното поведение на този търговец във въззивната инстанция и отлагането на делото от с.з. на 1 април 2009, съответно за датата 23 април т.г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./ и подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, частната жалба на „Т” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Несъмнено е, че с протоколно определение от 30.І.2008 г. на Пловдивския районен съд по първоинстанционното гр. д. № 3517/07 г. „Т” Е. – София е било надлежно конституирано по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК /отм./ като трето лице помагач на страната на ответника „Т” ЕАД – гр. П., както и че решението на първостепенния съд е било постановено при участието на този привлечен като подпомагаща страна търговец. В същото процесуално качество той е участвал и във въззивното производство пред Пловдивския ОС по гр. д. № 3565/08 г. Съгласно чл. 67 ГПК /отм./ третото лице помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ обаче, няма за свои адресати единствено главните страни в процеса, а има за свое предназначение обезпечаване процесуалната дисциплина и на подпомагащата страна по делото: точно защото последната разполага с правото да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на тези, представляващи разпореждане с предмета на спора /арг. чл. 177, ал. 1 ГПК-отм./. При това положение тезата на търговеца частен жалбоподател за нарушаване съдопроизводственото правило на чл. 67 ГПК /отм./ по повод налагане на санкцията по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ в размер на 100 лв. ще следва да се преценява като неоснователна. Неоснователен обаче е и доводът на процесуалния представител на „Т” ЕООД-София, че липсвала причинна връзка между неговото процесуално поведение и отлагането на делото от откритото с.з. на 1.ІV.2009 г. - съответно за с.з. на 23.ІV.2009 г. Напротив, с писмена молба вх. № 7177/31.ІІІ.2009 г. адв. Е от АК- П., като представител по пълномощие на „Т” Е. изрично е поднесъл извиненията си относно това, че с бездействието си своевременно да установи контакт с назначеното по делото вещо лице, е станал „причина за отлагане на делото”. С оглед изложеното и при констатацията, че заключението на това вещо лице е било представено в срока по чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./, частната жалба на „Т” Е. – София ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея санкционно определение по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение