Определение № 6872 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Образувано е молба/искане/ на Т. Г. Д., за изменение на решение №5067/24.04.2024г., постановено по адм. д.7975/2023г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Ответната страна не изразява становище по искането за изменение на решението в частта относно разноските. Върховният административен съд намира искането за допустимо, но неоснователно по следните съображения: С решение №5067/24.04.2024г., постановено по адм. д.7975/2023г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, по жалба на Д. съдът: Отменя решение №4183 от 23.06.2023г. по адм. дело №4100/2023 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява: Отменя писмо с рег. №513000-20643/27.03.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Т. Г. Д. с вх. №513000-11421/16.02.2023г., при съобразяване с указанията, дадени в мотивите към настоящото съдебно решение, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението. Осъжда Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Т. Г. Д., [ЕГН], с адрес: гр.София, [адрес] деловодни разноски в размер на 830 лева. При определяне на разноските съдът е посочил, че възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред АССГ не следва да бъде присъждано, тъй като представения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство от 12.05.2023г. не е подписан от една от страните по него и не може да послужи като доказателство за реално направени от касатора разходи. Противно на изложеното в искането, ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г., ОСГТК е неприложимо, защото визира плащане, направено в договор за правна помощ. В случая такъв не е представен пред първоинстанционния съд, тъй като документа наличен пред АССГ, именуван „договор за правна помощ и процесуално представителство“ с дата 12.05.2023г., не съдържа обективирано насрещно волеизявление на адвокат Трончев, вписан в този документ като страна. Този документ не представлява и разписка за получена сума, защото не е издаден от получателя. Посоченото от искателя определение №261/20.06.2018г. по ч.гр.д. №2287/2018г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение е неотносимо към настоящото производство, а възприетото в него няма задължителен характер за съдебните състави, включително за постановилия го. Налага се извод, че липсват основания за изменение на решението в частта относно присъдените разноски, които са правилно определени. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 АПК Върховният административен съд, пето отделение,