Определение № 10445 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по частна жалба на Г. К. Л. срещу определение № 4652 от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 795/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу Писмо изх. № 1029-15-447#1/27.03.2024 г., издадено от директор на ТП на НОИ - Пловдив и е прекратено производството по делото.(неправилно при явна фактическа грешка е посочено НПО, но очевидно е НОИ и компетентността на органа е установена) Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В условие на евентуалност без фактическа и правна обосновка се прави искане, ако настоящият съдебен състав приеме, че няма годен за оспорване административен акт налице била хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК В срока за възражение, от страна на административния орган е постъпило такова, с което се оспорва основателността на частната жалба и се иска до се остави в сила определението на първостепенния съд от 23.05.2024 г. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че липсва годен предмет за обжалване, с който да е сезиран съдът. Приел също така, че процесното писмо има уведомителен характер с оглед заявеното от молителя да бъде уведомен за приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО за задължения, изискуеми до 31.12.2018 г. С началната жалба оспорващият е възразил, че административният орган е следвало да се произнесе с решение, а не с писмо. Изцяло е възразена приложимостта на процедурата по чл. 115, ал. 3 от КСО. В самата жалба искането е, ако съдът приеме оспорваното писмо да е такова, което да се приеме за индивидуален административен акт, предвид нарушената форма да бъде отменено или обявено за нищожно. Първостепенният съд е приел, а това се споделя от касационен състав, че с оспорваното писмо не се засягат права и интереси на оспорващия. Съдът е изложил и съображение, че жалбоподателят се уведомява, че съответен орган от системата на НОИ ще извърши прихващане (удръжки от пенсията), по отношение на дължими от частния жалбоподател суми към ДОО. Жалбоподателят е уведомен от административен орган за прилагането на чл. 114, ал. 5, изр. второ КСО, от което са следващи действия за издаване разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. В този смисъл характерът на писмото е уведомителен по отношение жалбоподателя за реда на прихващане и принудително изпълнение на задълженията. В оспорваното писмо, е разяснено, по искането за прилагане на погасителна давност по задължения за периода 2015 – 2018 г., какви са процесуалните действия, извършени от органи на НОИ и способ за издаване на разпореждане за събиране на дължимите суми. Посочено е, че с оглед налични действия от страна на жалбоподателя, във връзка с постъпили възражения за настъпила погасителна давност, по отношение на сочения в жалбата период е прието прекъсването й. Оспорваното писмо не е индивидуален административен акт, с който да се засягат пряко права и интереси на жалбоподателя. Неговата функция се свежда единствено до уведомяване на длъжника, какви мерки са предприети за приложение на чл. 115, ал. 1 КСО с оглед и предприетите принудителни изпълнителни действия. Писмото няма самостоятелно действие, поради което не подлежи на оспорване по съдебен ред. Същото не попада и сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол. Същото не е и сред изброените в чл. 117, ал. 1 КСО актове, които задължително подлежат на йерархичен контрол пред директора на съответното ТП на НОИ. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, съдът оставил без разглеждане подадената жалба и прекратил производството по делото. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Видно от обжалваното писмо изх. № 1029-15-447#1/27.03.2024 г., издадено от директор на ТП на НОИ - Пловдив жалбоподателят е уведомен за приложението на чл. 115, ал. 1 КСО по отношение заличени задължения, както и за размер на дължимата сума и съответния период. Писмото има единствено уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. За да се развие административен или съдебен контрол за законосъобразност, следва да е налице годен за обжалване административен акт. Писмото, срещу което е насочена жалбата, не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер спрямо жалбоподателя. Въпросното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, тъй като с него не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, нито от него възникват задължения, поради което и жалбоподателя няма правен интерес от обжалване на същото. Следователно, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. По отношение посочването в жалбата, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК, съдът в този състав не дължи произнасяне, защото се въвежда с частна касационна жалба нов предмет на оспорване. На следващо място – предмет на оспорване е ясно посочен от самия жалбоподател, писмо на директор на ТП на НОИ, което изключва непроизнасяне на органа по искане, заявено до него. На последно място – искането в тази част на частната жалба е лишено от фактическа и правна обосновка. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба са налице условията по чл. 143, ал. 3 от АПК. В полза на ТП на НОИ Пловдив се присъжда сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,