Решение № 184 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2009 г.

Производството е по чл.307,ал.1 вр. чл.303,ал.1,т.5 от ГПК. Образувано е по молба на „Н” О., със седалище гр. Б., за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 454 /2007 г. на Белоградчишки районен съд, с което молителят е осъден да заплати на И. С. С. общо сумата 900 лева по два парични иска по трудов спор и с което са отхвърлени други няколко парични иска на И. С. С. срещу молителя. Молителят поддържа, че поради неправилно приложение на чл.51,ал.4 ГПК (отм.), т.к. не е променял седалището и адреса на управлението си, е бил лишен от възможност да участва в делото, след като на адреса не бил намерен негов представител, следвало да бъде призован чрез препоръчани писма с обратна разписка; Районният съд бил нарушил и местната подсъдност – чл.81,ал.1 ГПК (отм.); И. С. С. водел срещу молителя и друго трудово дело, по което бил редовно призован и което е обявено за решаване от СГС, действащ като въззивна инстанция, но не представя първоинстанционното решение, за да бъде установен предметът на спора, а от представената от него негова въззивна жалба и протокол от с.з. на въззивния съд е видно, че във въззивната инстанция спорът е само по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ (няма тъждество на спора с този по гр.д. 454 /2007 г.). Молителят твърди, че случайно научил, че срещу него е образувано изпълнително дело № 22 /2009 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 454 /2007 г. на Белоградчишки районен съд. Насрещната страна – ищец по гр.д. № 454 /2007 г. на Белоградчишкия РС И. С. С. твърди, че жалбата е недопустима, т.к. е просрочена, представя обявление по изп. дело № 22 /2009 г. от 20.02.2009 г., за това, че съдбният изпълнител ще проведе публична продажба на имущество на „Н” О. за удовлетворяване вземането на И. С. С. по изпълнителното дело. Излага и доводи за неоснователността на молбата. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима, т.к. е просрочена: Тя е подадена на 20.07.2009 г., видно от отбелязването върху нея, а видно от представеното обявление „Н” О. е знаел за изпълнителното дело на 20.02.2009 г., самият той признава, че това изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Обявлението за публична продан се извършва след уведомяване на длъжника („Н” ООД) за задължението и неговото основание и след покана до длъжника за доброволно изпълнение. Следователно молбата за отмяна е подадена в края на петия месец от узнаването, а установеният с разпоредбата на чл.305,ал.1, т.5 срок е тримесечен и преклузивен и започва да тече от узнаването на решението. Той е започнал да тече най-късно на 21.02.2009 г. и е изтекъл на 21.05.2009 г. Просрочената и недопустима молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Воден от горното и на основание чл.307,ал.1 вр. чл.303,ал.1,т.5 от ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение