Определение № 2073 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1215/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място], представлявано от процесуалния си представител юрисконсулт С. К., срещу определение № 7146 от 09.04.2025 г. по в.гр.д. № 542/2024 г. на Софийски градски съд, възз. II-А състав, с което е оставено без уважение искането на „Банка ДСК“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6974 от 17.12.2024 г. по в.гр.д. № 542/2024 г. на Софийски градски съд, възз. II-А състав, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на процесуалния представител на въззиваемата страна по чл. 38, ал. 2 ЗА. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да бъде уважено направеното искане по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдения адвокатски хонорар. Твърди се, че определеният от въззивния съд адвокатски хонорар не е съобразен с приложимите разпоредби на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), както и че не е било отчетено обстоятелството, че пред въззивния съд е било обжалвано първоинстанционното решение не в цялост, а само по отношение на отхвърлената част от исковете на „Банка ДСК“ АД. Оспорва се присъденият размер на адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерен, като се сочи, че той не е бил съобразен с правната и фактическа сложност на делото. Аргументира се, че насрещната страна не е обжалвала първоинстанционното решение пред въззивния съд, а само е подала отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД и е осъществено процесуално представителство в открито заседание. Добавя се, че в производството не са били събирани нови доказателства и не са били правени нови доказателствени искания Насрещната страна по делото - Людмила Х. Т., [населено място], надлежно уведомена по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, не е изразила становище по подадената частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е основателна. За да се произнесе по направеното искане по чл. 248 ГПК за намаляване на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съставът на Софийски градски съд е посочил, че съгласно константната практика на ВКС, съобразена с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в НМРАВ, както и от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към нея. В тази връзка съдът е изтъкнал, че при преценката си следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвокат труд за осъществяването на защитата по делото. С оглед направеното възражение в искането по чл. 248 ГПК, Софийски градски съд е подчертал, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за адвокат Брадварски е съобразил обжалваемия материален интерес пред въззивния съд - 10 167,27 лв., съответстващ на отхвърлените от Софийски районен съд части от предявените искове. Посочил е също така, че въпреки факта, че производството през въззивния съд не се отличава с фактическа и правна сложност /към момента на произнасянето на съда спорният от правна страна в производството въпрос за момента, от който тече погасителната давност по погасителни вноски с различни падежи, е разрешен по задължителен за съдилищата с ТРОСГТКВКС/, ответната страна е осъществила своята защита с обосновани възражения, подавайки мотивиран отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД и становище по съществото на спора преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото. Съдът е достигнал до извода, че в случая се касае до заплащането на квалифициран труд за предоставяне на правни услуги по предявени претенции с висок материален интерес - общо в размер на 10 167,27 лв., с оглед на което присъденият по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатски хонорар не е прекомерен. По изложените съображения Софийски градски съд е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдения адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав на ВКС, съобразявайки актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С-438/22, намира определения от СГС размер на адвокатското възнаграждение за защита на ответницата Т. пред въззивната инстанция, съобразно с конкретните обстоятелства по делото, за завишен. Въззивният съд принципно правилно е взел предвид и изтъкнал, както това, че съобразно цитираната от него практика на СЕС и ВКС, минималните размери по НМРАВ не го обвързват, така и действително релевантните, подлежащи на преценка в случаи, като настоящия, обстоятелства - правната и фактическа сложност на делото, обжалваемия интерес, действително осъществените като брой, вид и трудоемкост и времетраене, действия по осъществяване защитата в съответната инстанция. Неправилна е самата преценка на съда относно съответния на действителната правна и фактическа сложност на делото, размер на адвокатското възнаграждение при конкретните обстоятелства по същото. Защитаваният пред въззивната инстанция интерес, конкретизиран и от състава на СГС, не е незначителен, особено за физическо лице, но не е и особено „висок“, както това е прието от съдебния състав /същият е около 2 пъти по-висок от минимума от 5000 лв. по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, обуславящ недопустимост на касационен контрол върху въззивните съдебни актове по граждански дела/. Както това изтъква и жалбоподателят, във въззивното производство не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства. Посоченото и от съда обстоятелство – че единственият спорен във въззивното производство въпрос за началния момент, от който тече давността при погасителни вноски с различни падежи, е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТРОСГТКВКС, сочи на по-ниска степен на правна сложност на спора. Това, така изложено, преценено и съобразно обстоятелството, че осъществената защита пред въззивната инстанция се е развила без явяване в открито съдебно заседание, с депозиране на отговор на въззивната жалба и на едно общо писмено становище – молба за даване ход на делото с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, преди самото заседание, също обуславя по-нисък размер на възнаграждението от определения от състава на СГС. При така изложеното и съобразявайки описаните, конкретни обстоятелства по делото, настоящият състав на ВКС намира за справедлив, като съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция, и на реално осъществените действия по защита пред същата, този от 500 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,