Определение № 1018 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 779/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ЕТ Б. П. З., упражняващ търговска дейност под фирма ”Б.- Б. З.” против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 350 от 28.06.2011 год., по в.ч.т.д.№ 247/24.01.2011 год., с което е потвърдено определение на Варненския окръжен съд № 247/24.01.2011 год., по т.д.№ 1591/2010 год. за прекратяване на производството по делото, поради наличие на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, във вр. с чл.128, т.2 ГПК. С частната жалба са въведени оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното определение, като обосновава визираните отменителни основания с допуснато от въззивния съд нарушение на закона, на справедливостта и на съществените съдопроизводствени правила. В депозирано, след дадените по реда на чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 275, ал.2 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, определено от жалбоподателя като „молба”, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като частният касатор отново е възпроизвел съображенията си, свързани с твърдяната неправилност на обжалваното определение. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.. Независимо от подробните съображения, които е изложил във връзка с твърдяната неправилност на постановеното от Варненския апелативен съд определение, частният жалбоподател не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, по отношение на който да са налице поддържаните критерии за селекция по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно, доколкото за касационната инстанция отсъства задължение, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, както това изрично е разяснено и в ТР № 1/19.02.201№ год. на ОСГТК на ВКС, сама да изведе онзи правен въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото, от изложението към частната касационна жалба, или от твърденията на жалбоподателя, съдържащите се в обстоятелствената част на същата, то непосочването му само по себе си изключва и основателността на искания достъп до касационен контрол, който съгласно възприетото законодателно разрешение е само факултативен. Отделен в случая остава фактът, че частният жалбоподател не е аргументирал и въведените от него критерии за селекция - допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, съобразно възприетите в т.2, т.3 и т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС постановки за същите, което е самостоятелно основание, обуславящо отказ да бъде допуснато касационното обжалване. В тази вр. единствено за пълнота на настоящето изложение е необходимо да се посочи, че практиката на ВКС, според която между ФЛ и ЕТ съществува пълна персонална идентичност е последователна и трайно установена, поради което липсва основание последиците от полученото лично от ФЛ съобщение за разпоредения от В. отказ за освобождаването му от заплащане на държавна такса и липсата на предприетото от последния обжалване на същия, да бъдат счетени за ирелевантни по отношение на ЕТ. Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС