Решение № 4223 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Адвокат И. Влахова от ВАК, в качеството на процесуален представител на "Ай Джи Ривиера" ЕООД, против решение № 10425 от 29.09.2025г. на Административен съд- Варна по адм. дело № 1300/2025г. С него се отхвърля жалба на дружеството против постановление от 02.06.2025г. на инспектор към дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/-Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Д. Л., [ЕГН], изпълняващ длъжността "чистач" и "Ай ДЖИ Ривиера" ЕООД- дружество работодател с ЕИК206707447, като на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е дадено предписание дружеството да предложи на работника сключване на трудов договор. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа и доводи, свързани с обосноваността на решението, като не формулира изрично такова касационно основание. Поддържа и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с искане за съдебно медицинска експертиза, но също не формулира касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа искане за допускане на доказателства, не относими към касационното основание, поради което е оставено без уважение. Ответникът, Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, И. Д. Л. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираното постановление, с което се обявява съществуването на трудово правоотношение и се дава предписание за предложение за сключване на трудов договор. Съдът е разгледал по същество жалбата с всички доводи и възражения в нея и установил от фактическа страна, че е налице трудово правоотношение между И. Д. Л., без да е сключен трудов договор, каквито изводи е направил административния орган в издаденото постановление. Съдът е приел за безспорно установени елементите на трудовото правоотношение от административната преписка, съдържаща декларация от лицето и свидетелските показания пред съда и е извел фактически и правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите към обжалвания съдебен акт от фактическа и правна страна. В административното и съдебно производство е установено по безспорен начин факта, че работникът е имал достъп до мястото, където е извършвал трудова дейност, който достъп до обекта е по принцип ограничен, извършвал е дейности в интерес на работодателя, като е почиствал стаи, в рамките на работно време и почивки по график, с възнаграждение за извършената работа, като е бил в обекта при извършване на проверката от контролните органи, попълнил е собственоръчно декларацията, приложена по делото, съдържанието на която и подписа си потвърдил в съдебно заседание. Тези факти са установени по безспорен начин и от които следва единствения извод за упражняване на труд без да е сключен трудов договор. Възраженията в касационната жалба относно обосноваността на фактическите и правни изводи са неоснователни. По делото са напълно достатъчни установените факти за да бъде изведен еднозначен извод за престиране на труд в рамките на работно време, без това да е оформено в писмена форма като трудов договор. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.25 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение