Решение № 4893 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2010 г.

Решение № 4893 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, вр. с чл. 16, ал. 4 от Закон за комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Образувано е по жалба на Красимир Николов Николов, в качеството му на изпълнителен директор и представител на "Доброволна осигурителна мрежа - Здраве", АД ("ДОМ - Здраве" АД), със седалище гр. София срещу решение № 1038-ЗОД от 17.12.2009 г. на Председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което е отхвърлена жалбата на същия жалбоподател срещу решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". В жалбата са релевирани доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, обосновавани с неконкретизирано твърдение за беззаконие и административен произвол, осъществен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" с цел да се затрудни дейността на здравноосигурителното дружество. Посочват се нарушения по издаване на решение № 1038-ЗОД от 17.12.2009 г. на Председателя на КФН, състоящи се в "неверни" и незаконосъобразни мотиви. По отношение на решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор"са изложени доводи, че наложената принудителна административна мярка е нецелесъобразна и незаконосъобразна, тъй като не отговаряло на действителното положение посоченото в този акт, че Общите условия на, ДОМ - Здраве" АД не отговарят на изискванията на чл. 88, ал. 3, т. 4 от ЗЗО досежно предвиждане на ред и срок за произнасяне на дружеството по постъпили искания за възстановяване на разходи за здравни услуги и стоки, т. е. че не съдържали ясно и недвусмислено изричен ред и срок за разглеждане на постъпили искания за възстановяване на медицински разходи, още повече, че същите са одобрени в хода на производството по издаване на лицензия от Комисия за финансов надзор . Липсвали "белези на нарушение", при положение, че според чл. 88, ал. 3, т. 4 от ЗЗО общите условия по здравноосигурителните пакети следва ясно и недвусмислено да определят условията, реда и сроковете за възстановяване на направени разходи, а чл. 77 от Общите условия на "ДОМ - Здраве" АД предвиждат именно условията, реда и сроковете за заплащане на подлежащите на възстановяване суми - не по-късно от 30 календарни дни от датата на получаване на искането. На второ място сочи, че административният орган игнорирал обстоятелството, че не съществува законово изискване за извършване на кореспонденцията с осигурените чрез препоръчана поща или куриерски услуги. Допълва, че е наложена ПАМ само въз основа на "два единични случая" на възстановяване на разходи, непредставляващи основание за "генерални" изводи относно дейността на дружеството, което иначе стриктно съобразявало дейността си с действащото законодателство. Обобщава, че няма основания за налагане на ПАМ, като по изложените в жалбата съображения моли да се отмени оспореното решение. В о. с. з. на ВАС чрез упълномощения адв. Кършев поддържа жалбата с уточнение, че е подадена против принудителната административна мярка, наложена с решение № 923-ЗОД/13.11.2009 г., с искане тя да бъде отменена. Ответната страна - КФН, чрез процесуалния си представител юрк. Янкова прави възражение за недопустимост на жалбата по съображения, че е недопустимо обжалване на решението на комисията, защото то е потвърждаващо решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", а на съдебен контрол подлежи първоначалното решение, оспорването на което било просрочено. Алтернативно в случай, че възражението за недопустимост не бъде възприето от съда и жалбата се разгледа по същество, моли тя да се отхвърли като неоснователна, по изложените в писмени бележки подробни съображения. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. ВАС, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Оспорващият е здравноосигурително дружество, лицензирано от Комисия за финансов надзор през 2004 г. С решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН и чл. 99к, ал. 2, т. 11 във връзка с чл. 99н, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 пр. 1 ЗАНН е наложил ПАМ, като задължил дружеството: 1/Да извършва изходящата си кореспонденция със здравноосигурените лица винаги с препоръчана пратка с обратна разписка; 2/ Да предвиди ясно и недвусмислено в Общите си условия по здравноосигурителните пакети изричен ред и срок за разглеждане и произнасяне на дружеството по заведено искане за възстановяване на разходи, както и ред и срок за разглеждане и произнасяне по постъпили във връзка с предмета на дейност на дружеството жалби и молби от здравноосигурени лица. Като фактическо основание за налагане на ПАМ административният орган посочил, че на 20.07.2009 г. в КФН е постъпила жалба вх. N 05-01-24 от Боряна Цветкова, за това, че към момента на подаване на жалбата тя не е получила официален отговор на заявено от нея на 7.04.2009 г. искане за възстановяване на извършени медицински разходи, както и че не е получила представените от нея по повод същото искане оригинални документи от ЗОД "ДОМ - Здраве" АД, а по изисканото от КФН в тази връзка обяснение дружеството посочило, че оригиналите на представените от лицето документи, ведно с отказа по постъпилото искане, са изпратени на домашния адрес на осигуреното лице с обикновена писмовна пратка и че в дружеството не разполагат с доказателство за изпращането, респективно получаването на пратката от страна на Боряна Цветкова, както и доказателство, че тази пратка е съдържала и оригиналните документи на Боряна Цветкова. Като второ фактическо основание било посочено, че по постъпила в КФН жалба вх. N 91-02-663/30.07.2009 г. от Кирил Петков, с изложени оплаквания по заведено от това лице пред ЗОД "ДОМ - Здраве" АД искане за възстановяване на извършени медицински разходи, дружеството се е произнесло с отказ, а по подадена срещу този отказ в ЗОД, ДОМ - Здраве" АД жалба вх. № 26-30-32/19.03.2009 г. от Кирил Петков, дружеството не се е произнесло до момента на сезиране на КФН. Впоследствие, с писмо от 7.09.2009 г. оспорващото дружество представило в КФН решение изх. № 26-30-16 от 27.07.2009 г. на комисията по възстановяване на разходи за здравни услуги и стоки към, "ДОМ - Здраве" АД, с което е потвърден първоначално постановения отказ за възстановяване в цялост на поисканата сума. От правна страна било посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 3, т. 4 от ЗЗО, Общите условия по здравноосигурителните пакети следва ясно и недвусмислено да съдържат ред и срок за произнасяне на дружеството по постъпили искания за възстановяване на разходи за здравни услуги и стоки, а при извършената по повод жалбите проверка на дейността на АД било установено, че Общите условия по здравноосигурителните пакет на "ДОМ - Здраве" АД не предвиждат изричен, ясен и недвусмислен ред и срок за разглеждане на постъпили жалби във връзка с произнасянето на дружеството по постъпилите искания за възстановяване на извършени медицински разходи, както, ред и срок за разглеждане на постъпили жалби и молби във връзка с постановени откази, поради което административният орган приел за установено, че дружеството не е съобразило изискването за минимално съдържание на Общите условия по дейността си досежно ред и срок, и така е застрашило правата и интересите на здравноосигурените при него по договор лица. Освен това било прието за установено, че деловодната система на ЗОД, , ДОМ - Здраве" АД не предвижда възможност за ангажиране на доказателства във връзка с изпращанe и получаване на конкретна пощенска писмовна пратка, като част от кореспонденцията на дружеството. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства, които, като еднозначни и безпротиворечиви, изцяло кредитира. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Възражението за процесуална недопустимост на жалбата е неоснователно, предвид следното: Известно е, че за да е допустима една жалба, тя следва да е подадена в срок от надлежна страна. В случая жалбата е насочена срещу решението на председателя на КФН, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор, с което е наложена ПАМ. Становището на ответната страна, че на съдебен контрол подлежи индивидуалният административен акт, т. е. решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена ПАМ, защото то не е променено с решението на КФН, по аргумент от чл. 145, ал. 2 АПК е основателно. В случая обаче, предвид изричното уточнение в о. с. з. на на петитума, и обстоятелството, че от изложеното в обстоятелствената част на жалбата се извлича извод за оспорване и на решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г., следва, че жалбата е насочена срещу индивидуалния административен акт - решението на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". При този анализ не може да се приеме за основателен и вторият довод за недопустимост на жалбата поради просрочие, тъй като решението на горестоящия орган е връчено на оспорващото дружество на 21.12.2009г, а жалбата до ВАС е подадена на 4.01.2010г, т. е. при спазен 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3 АПК. Освен това жалбата е подадена от надлежна страна - дружество, на което е наложена ПАМ, т. е. оспореният акт за него е неблагоприятен. Горното обосновава извод, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В настоящето производство и съгласно чл. 168 АПК съдът проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона. При задължението си за служебно осъществяване на цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за наличие на инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за незаявени от него основания за отмяна От приложеното писмо изх. № 05-01-24 от 29.10.2009 г. е видно, че заместник-председателят на КФН открил производство по налагане на принудителната административна мярка, и за предприетите действия по налагане на ПАМ дружеството е надлежно уведомено, което обосновава извод, че са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК. На следващо място се установява, че решението е издадено от компетентен орган, при съобразяване с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 15, пр. 2 ЗКФН във връзка с чл. 99к, ал. 2, т. 11 пр. 1 и чл. 99н, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, т. 1 ЗЗО и отговаря в пълна степен на специалните закони. Чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН посочва, че заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", има право самостоятелно да прилага принудителните административни мерки по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване. Правомощията на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор"са уредени в ЗЗО - глава трета "Доброволно здравно осигуряване", раздел V "Държавен надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване". Разпоредбата на чл. 99к ал. 1 ЗЗО определя, че Комисията за финансов надзор осъществява държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване при условията и по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор, а ал. 2, т. 11 на същата разпоредба - че при осъществяване на държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" прилага принудителни административни мерки в случаите и по реда, предвидени в закон. Принудителната административна мярка-предмет на настоящото дело, е наложена на основание чл. 22, пр. 1 ЗАНН, т. е. с цел за предотвратяване на административни нарушения. Преди да издаде обжалваната заповед, административният орган е проверил наличието на законовите предпоставки, а именно застрашени права и интереси на здравноосигурените при ЗАД "ДОМ - Здраве" АД лица. От приложената административна преписка се установява, че е съобразен с доказателствата по делото извода на административния орган, че Общите условия по здравноосигурителните пакет на "ДОМ - Здраве" АД не предвиждат изричен, ясен и недвусмислен ред и срок за разглеждане на постъпили жалби, във връзка с произнасянето на дружеството по постъпилите искания за възстановяване на извършени медицински разходи, както и ред и срок за разглеждане на постъпили жалби и молби във връзка с постановени откази. Този извод следва от анализа на чл. 76 и 77, съдържащи се в глава VIII /л. 31 от делото/ от Общите условия на дружеството, титулувана "Взаимоотношения между страните при настъпване на осигурително събитие", в която не се предвижда изричен ред и срок за произнасяне на дружеството по заведена претенция, а е определен единствено срок /30-дневен/ за изплащане на суми подлежащи на възстановяване, т. е. регламентирана е единствено хипотезата на удовлетворено искане за възстановяване на извършени разходи за медицински услуги и стоки и дружеството се е обвързало със срок за изплащане на определената сума. В текста на чл. 77 липсва посочване на срок за уведомяване на здравноосигуреното лице в случай на отказ за възстановяване на разходи. Горното обосновава извод за наличие на застрашени права и интереси на здравноосигурените при ЗАД "ДОМ - Здраве" АД лица. В тази връзка следва да се посочи, че не е налице твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон, тъй като чл. 88 ЗЗО определя, че дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни договори, а ал. 3, т. 4 на същата разпоредба посочва, че Общите условия по здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено следва да определят условията, реда и сроковете за възстановяване на направени разходи. Налице е и второто основание за налагане на ПАМ, тъй като деловодната система на ЗАД, "ДОМ - Здраве" АД не предвижда възможност за ангажиране на доказателства във връзка с изпращанe, респективно получаване на пощенска пратка като част от кореспонденцията на дружеството. Това обстоятелство е безспорно установено от съдържанието на посоченото по-горе писмо от 27.08.2009 г. на изпълнителния директор на ЗАД "ДОМ - Здраве" АД, представляващо частен документ, изходящ от оспорващия, съдържащ признание за неизгодни факти, а именно, че дружеството не разполага с доказателство за изпращането, респективно получаването на пратката от страна на Боряна Цветкова, както и доказателство, че тази пратка е съдържала и оригиналните документи на Боряна Цветкова, по арг. от чл. 180 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Доводът, че упражненият към момента на лицензиране на дружеството надзор бил достатъчно основание да се приеме, че Общите условия на дружеството са законосъобразни и към момента на прилагане на ПАМ е неоснователен, по аргумент от чл. 99к от ЗЗО, чието тълкуване води до извод, че надзорът, осъществяван от КФН не е еднократен акт, упражнен единствено към момента на лицензиране на дружеството и че този надзор далеч не приключва с издаването на лицензия, даже напротив - с получаването на разрешението за извършване на дейност здравноосигурителното дружество попада под специалния режим на контрол от страна на регулиращия орган именно като "поднадзорно лице. И още-реализирането на специфичния предмет на дейност на здравноосигурителното дружество е свързано с упражняването на текущ надзор върху него от страна на КФН, чрез извършване на проверки, който извод следва от разпоредбата на чл. 99л от ЗЗО. По останалите доводи в жалбата: По арг. от чл. 145, ал. 1 АПК, съдът следва да провери административния акт само по отношение на неговата законосъобразност, поради което доводът, че наложената принудителна административна мярка е нецелесъобразна е неотносим към предмета на делото. По арг. от чл. 145, ал. 2 АПК, съдът не следва да обсъжда твърдяните нарушения при издаване на акта на горестоящия орган, издаден при проверка по административен ред на оспорения административен акт. С оглед характера на оспорения акт- а именно-за предотвратяване на административни нарушения, и обстоятелството, че наложената ПАМ не съдържа санкции, предвидени в чл. 99, ал. 2, т. 11 пр. 2 ЗЗО, доводите, свързани с твърдението, че липсвали "белези на нарушение" по чл. 88, ал. 3, т. 4 от ЗЗО са неоснователни. По аналогични съображения следва да се приеме за неоснователно твърдението, че административния орган игнорирал обстоятелството, че не съществува законово изискване за извършване на кореспонденцията с осигурените чрез препоръчана поща или куриерски услуги. Същите мотиви следва да се изложат и по отношение на твърдението, че ПАМ е приложена само въз основа на два случая на възстановяване на разходи. Емоционалните и неконкретизирани твърдения за беззаконие и административен произвол, осъществяван от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" с цел да се затрудни дейността на здравноосигурителното дружество не представляват основание за оспорване по смисъла на чл. 146 АПК, поради което като недопустими не следва да се обсъждат, а и липсва посочване на каквито и да е доказателства в тази насока. Последният довод, че дружеството стриктно се съобразява с действащото законодателство, е ирелевантен за случая. При така изложените съображения и извода за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, ВАС преценява оспореното решение № 923-ЗОД от 13.11.2009 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор за законосъобразен административен акт. При извършената служебна проверка върху това решение съдът не констатира нарушения, представляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. Жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на КФН разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в поискания размер от 80 лева, въпреки че изменението на тази наредба /ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г./ допуска това да се осъществи в размер на 150 лева.