Решение № 4633 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2008 г.

Решение № 4633 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на РДНСК гр. Ловеч, срещу решение № 112/22.08.2008 г., по адм. д. № 106/2008 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът "Маримпекс - МГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се иска решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ловеч, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Маримпекс - МГ" ЕООД, Заповед № ДК-11-02/21.04.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Ловеч, с която на основание чл. 156 ЗУТ е отменено като незаконосъобразно издаденото от главния архитект на община гр. Луковит, Разрешение за строеж № 7/11.04.2008 г. и съгласувания и одобрен инвестиционен проект - неразделна част от него, за строеж "Разтоварище и силозно стопанство" в поземлен имот № 165049, местност "Зелени ливади", землище с. Дерманци, община гр. Луковит. За да постанови решението си съдът приел, че за издаването на процесното разрешение за строеж и одобряването на инвестиционния проект, са били налице изискванията на ЗУТ, както и че процесният имот като "друга селскостопанска територия" може да бъде застрояван с оглед правомощията на главния архитект съгласно чл. 12, ал. 3 ЗУТ, без промяна предназначението на земята, като допуснатото застрояване е съвместимо с предназначението на имота. Приел също така, че е неприложима Наредба № 2/1998 г. за застрояване в земеделски земи, тъй като същата е издадена на основание ЗТСУ . Решението е правилно. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗУТ, без промяна на предназначението в поземлени имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗУТ се допусна застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действуващата нормативна уредба и въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. В този текст е уреден със закон въпросът при какви условия може да се застрояват и земеделски територии, какъвто е и процесният поземлен имот по смисъла на чл. 8, т. 2 ЗУТ, поради което е неприложима Наредба № 2/1998 г. за застрояване в земеделски земи. Чл. 12, ал. 3 ЗУТ изисква няколко условия за издаване на строителни книжа за застрояване на поземлен имот, без да се променя предназначението му: 1. застрояването, което се допуска да е съвместимо с предназначението имота; 2. спазване на нормативната уредба и 3. да е въз основа на ПУП или виза за проектиране. В конкретния случай обосновано и при правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че са налице всички изисквания на чл. 12, ал. 3 ЗУТ, като разрешеното строителство на "разтоварище и силозно стопанство" е съвместимо с предназначението на имота като селскостопански, налице е виза за проектиране и не са допуснати нарушения на нормативната уредба, поради което не се изисква промяна предназначението на поземления имот. С оглед на това правилно е приел, че заповедта на н-ка на РДНСК е незаконосъобразна и отменил същата. Съдът е изложил подробни мотиви, обосновавайки незаконосъобразността на процесната заповед, като е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, които настоящата инстанция споделя изцяло. Невписването в разрешението за строеж на правното основание за издаването му, не води до незаконосъобразността му, след като същото се извежда от съпътствуващите издаването му обяснителни записки, одобрени проекти и пр. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.