Определение № 12 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2009 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. С молба вх.№ 9781 от 06.11.2009 год. /подписана с допълнителна молба вх.№ 10873 от 04.12.2009 год./, ТПК”В.”, [населено място] е поискала спиране на изпълнението на обжалваното от нея въззивно решение № 129 от 28.05.2009 год. по в.гр.дело № 223/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, пети гр.състав, с което е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 511 934,45 лева, представляваща увеличената стойност на имот пл.№ * в кв.* по плана на [населено място], целият от * кв.м., намиращ се на [улица], ведно с построената в него масивна триетажна сграда с площ * кв.м., в резултат от извършени в имота подобрения. Поддържа се, че с платежно нареждане от 17.12.2007 год. молителят внесъл по сметка на ВКС присъдената с въззивното решение от 20.06.2007 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав сума 511 934,45 лева и с определение от 21.12.2007 год. по гр.дело № 5091/2007 год. на Върховния касационен съд, І г.о., било спряно на основание чл.218б, ал.3, б.”а” ГПК/отм./ изпълнението на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението от 02.10.2006 год. по гр.дело № 50/2005 год. на Пазарджишкия окръжен съд за осъждане на ТПК”В.” да заплати на [фирма] след извършено прихващане сумата 511 934,45 лева. Молителят поддържа, че [фирма]-гр.П. се е снабдило с изпълнителен лист за присъдената му сума и е образувано изп.дело № 2203/2009 год. на Държавния съдебен изпълнител при РС-Пазарджик. Иска се спиране на изпълнението на основание чл.282, ал.2 ГПК, като за обезпечение послужи внесената на 17.12.2007 год. сума. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на обжалваното въззивното решение за сумата 511 934,45 лева поради следните съображения: С определение от 21.12.2007 год. по гр.дело № 5091/2007 год. Върховният касационен съд, І г.о. е спрял на основание чл.218, ал.3, б.”а” ГПК/отм./ изпълнението на осъдителното въззивно решение от 20.06.2007 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част, въз основа на внесеното с платежно нареждане от 17.12.2007 год. от ТПК”В.”, [населено място] обезпечение в размер на 511 934,45 лева по специалната сметка на ВКС. С решение № 1237 от 24.02.2009 год. по гр.дело № 5091/2007 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение в обжалваната част по главния иск по чл.72 ЗЗД и същият е отхвърлен. Делото е върнато на въззивната инстанция за разглеждане на евентуалния иск, както и по възраженията за прихващане и за право на задържане. При новото разглеждане на делото е бил уважен предявения като евентуален иск за сумата 511 934,45 лева, представляваща увеличената стойност на имота. Въз основа на изпълнителен лист по осъдителното въззивно решение от 28.05.2009 год. по гр.дело № 223/2009 год. на Пловдивския апелативен съд е образувано изп.дело № 2203/2009 год. на Държавния съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд. Видно от счетоводната справка от 10.09.2009 год. сумата 511 934,45 лева е постъпила по специалната сметка за обезпечения на ВКС през м.12.2007 год. С определение № 1 от 13.11.2009 год. по гр.дело № 5091/2007 год. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е оставил без уважение искането на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд-Пазарджик за превеждане по посочена от него банкова сметка на внесената от ТПК”В.”, [населено място] с платежно нареждане от 17.12.2007 год. като обезпечение сума от 511 934,45 лева по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение от 20.06.2007 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Пловдивския апелативен съд. Внесената като обезпечение на 17.12.2007 год. за спиране изпълнението на въззивното решение от 20.06.2007 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Пловдивския апелативен съд сума в размер на 511 934,45 лева съответства на присъдената с въззивното решение № 129 от 22.05.2009 год. по в.гр.дело № 223/2009 год. на Пловдивския апелативен съд сума, в какъвто размер е уважен предявения като евентуален иск срещу касатора ТПК”В.”, [населено място]. Следователно, налице е надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, чийто размер се равнява на присъдената сума по иска за парично вземане и изпълнението на обжалваното въззивно осъдително решение следва да бъде спряно. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.