Определение № 253 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 512/2023 г.

Подадена е молба с правно осн. чл.282, ал.2 ГПК от „БРАНДС Мениджмънт“ ЕООД за спиране изпълнението на решение № 192/21.03.2023 г. по в.т.д. № 20221001000773/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261648/31.12.2021 г. по т.д. № 342/2021 г. на СГС молителят е осъден да предаде на „БУЛФЕЛД“ЕООД следния недвижим имот: ресторант обект № 2С.015 с площ от 65,4 кв.м. на втори надпартерен етаж от Тръговския център при съседни магазин № 2С.014, магазин № 2С.016 и общи части за Търговския център, на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД. С разпореждане № 597/27.03.2023 г. на председателя на II отделение в ТК на ВКС на молителя са дадени указания за представяне в едноседмичен срок от съобщението на платежен документ за внесено обезпечение по чл.282 ГПК в размер на 84 421,45 лв. по сметка на ВКС за вещи лица, свидетели, обезпечения и гаранции. С молба от 29.03.2023 г. молителят иска от състава на ВКС да бъде намалена определената гаранция в размер на 84 421, 45 лв., тъй като същата е непосилна за него, тъй като бил със спряна търговска дейност. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за намаляване на определната парична агарнция за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение е неоснователна. Съобразно диспозитива на обжалваното въззивно решение се касае до защитавано субективно материално право за предаване на надвижими имот въз основа на договор за наем. В този случай на осн. чл.282, ал.3 ГПК размерът на обезпечението се определя по преценка на съда. Видно от мотивите на разпореждане № 597/27.03.2023 г. на председателя на II отделение в ТК на ВКС обезпечението е било определено в размера по чл.69, ал.1, т.5 ГПК – от сбора за наемите по процесния договор за наем за една година. Съставът на ВКС намира, че същата сума в най-подходяща степен обезпечава интереса на ищеца – ответник по касационната жалба при евентуално спиране на изпълнението на въззивното решение. В ТР № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че спиране на изпълнението се допуска, когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК, достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Молителят следва да внесе определеното му вече като размер обезпечение в предоставения му с разпореждане от 27.03.2023 г. срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд