Определение № 415 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4183/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 834/ 13.06.2017 г. по гр. д. № 51/ 2017 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 285, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е върната касационната жалба на К. М. К. срещу решение № 48/ 10.04.2017 г. по гр. д. № 51/ 2017 г. на Варненски апелативен съд. Разпореждането се обжалва от К. К. с довода, че чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е приложен неправилно. От оветника по частната жалба Н. Т. В. не постъпва писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Съгласно чл. 279 ГПК, разпоредбите на чл. 274 – 278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда, а с обжалваното разпореждане е преградено по-нататъшното развитие на делото по подадената касационна жалба срещу въззивното решение. Изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК са осъществени. Частната жалба е в компетентност на Върховния касационен съд – арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Обжалваното разпореждане отрича надлежното упражняване на правото на касационна жалба. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на подадената частна жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните: В срока по чл. 283 ГПК жалбоподателят чрез упълномощения от него адвокат Д. Д. е подал касационна жалба срещу въззивното решение. Направил е оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон (чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК), но не го е развил точно и мотивирано. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване – общото и допълнителните от чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но не и документ за внесена държавна такса. С разпореждане № 714/ 23.05.2017 г. по гр. д. № 51/ 2017 г. на Варненски апелативен съд в правилното приложение на чл. 285, ал. 2, вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 и във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК докладчикът е дал дължимите указания и 1- седмичен срок за поправяне на допуснатите нередовности на касационната жалба. Препис от разпореждането е бил връчен на адв. Д. на 05.06.2017 г. С молба от 12.06.2017 г. последният е представил платежният документ за внесената такса от 30. 00 лв. по сметка на ВКС. „Уточнил“ е, че въззивното решение противоречи на практиката на съдилищата и по този начин въззивният съд е нарушил материалния закон. Следователно в границите на срока нередовната касационна жалба е била приведена в съответствие с предвиденото в чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, но не и в чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. С молбата, която е подадена на последната дата от изтичането на срока, е останало неудовлетворено изискването за „точно и мотивирано изложение“ на въведеното в жалбата касационно основание, а възможността жалбоподателят да го направи по-късно се е погасила (арг. от чл. 64, ал. 1 ГПК). Извършеното от него повторно позоваване на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК е било излишно и е без значение за извода, че с обжалваното пред касационната инстанция разпореждане Варненският апелативен съд е приложил правилно санкционната последица на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване (предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК) и касационните основания (предвидените в чл. 281 ГПК) са различни. Касационната инстанция е длъжна да потвърди законосъобразното разпореждане. При тези мотиви, съдът