Определение № 308 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 4090/03.05.2019г. на „Холи Авто“ЕООД гр. Смолян, за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 54/23.04.2019г. на ВКС ІІІ ГО, с което е оставено в сила обжалваното въззивно решение. Молителят, ответник в касационното производство твърди, че е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 2772лв., платено адвокатско възнаграждение и с отговора срещу касационната жалба и с писмените бележки, депозирани преди откритото заседание на 14.03.2019г. е поискал присъждане на сторените разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе с окончателния си акт. В срока за отговор ищецът по делото В. Г. е възразил, че не е доказано плащането на сумите по банков път. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва на основание чл.248 ГПК, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая, с решение № 54/23.04.2019г. на ВКС ІІІ ГО е оставено в сила обжалваното въззивно решение. Ответникът по делото и по касационната жалба е направил разноски в касационното производство, изразяващи се в плащане на адвокатско възнаграждение. Като доказателство за плащането молителят е представил по делото два броя преводни нареждания за сумите от 2076лв. и 696лв., с основание за плащане съответно „фактура № 621/09.08.2018г.“ и „фактура №665/12.03.2019г.“, но е представена само фактура №665/19г. за сумата от 696лв.. Доказано е плащането само по втория договор за правна помощ за сумата от 696лв., тъй като преводното нареждане и издадената фактура доказват получаването на сумата (доказателствата са достатъчни относно факта на плащане на адвокатско възнаграждение). По първия договор за правна помощ, съдът не установява, че е извършено плащане с преводно нареждане на сумата от 2076лв., тъй като в основанието за плащане не е посочен договора за правна защита и съдействие, а е посочено, че плащането е „по фактура 621/09.08.2018г.“, но същата не е представена по делото (същото и в опр. 221/17г. на ІІ ТО). При това положение искането на Холи Авто“ЕООД по чл.248 ГПК е основателно само за сумата от 696лв.. Воден от горното, ВКС