Определение № 50556 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1904/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Й. И. Ц. чрез адвокат Ц. В. обжалва решение № 11 979 от 10.09.2020 г. по т.д. 5968/19 г., САС, ТО, 3 състав, в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу „ОЗК Застраховане“ АД с правно основание чл. 493, ал. 1 от КЗ за разликата над 30 000 лв до 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, претърпени от пътно-транспортно произшествие, състояло се на 05.10.2017 г.

В касационната жалба са изложени основания за отмяна на решението на въззивния съд както следва: нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд бил посочил неправилни критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на посоченото правно основание. Освен това не били преценени правилно уврежданията на пострадалата ищца, изразяващи се в черепно-мозъчна травма (средна по тежест), счупване на черепната основа в ляво с кръвотечение на левия ушен канал – нараняване, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и паренхимна мозъчна контузия в левия слепоочен дял – разстройство на здравето, временно опасно за живота, фрактура на 5-то ляво ребро и разкъсно-контузни рани по главата, слухова загуба на всички честоти на двете уши, посттравматична церебрастения (слабост на нервната система). Период на хоспитализация 11 дни, период от 20 дни с кръвотечение от лявото ухо, възстановителен период от 5-6 месеца. Носене на шийна яка около 1 месец.

Твърди се също така, че е налице основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – не били обсъдени всички релевантни обстоятелства, като такива били нивата на застрахователно покритие, като израз на икономическата обстановка към датата на увреждането.

Освен това излага основание за неправилност на съдебното решение, неговата необоснованост, основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, като въззивният съд неправилно бил установил фактите по делото, с оглед събраните доказателства.

Моли да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получено тежко травматично увреждане от непозволено увреждане, да се отчита обстоятелството, че лицето е в неработоспособна възраст?

2. Ако лице, претърпяло неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е в пенсионна възраст, следва ли справедливото обезщетение да се определи в по-нисък размер, в сравнение с това, което е в работоспособна възраст?

3. За определяне справедлив размер на застрахователно обезщетение, следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната, към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие по § 27 от ПЗР на КЗ отм и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 от ЗЗД?

Счита, че по тези поставени въпроси са налице основанията за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в депозирания в срок отговор на касационната жалба. Счита, че по първите два поставени правни въпроса, формулировката е тенденциозна и неотговаряща на изложените от въззивния съд мотиви. Смисълът на мотивите на въззивния съд бил, че такива увреждания биха били затрудняващи в по-голяма степен живота на пострадалата, ако би била ходела на работа. Счита, че въззивният съд е спазил критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението. Според ответника, в случая не била извършена дискриминация на възрастов признак, а била извършена конкретна преценка с оглед личността на пострадалия.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване и от легитимирано да обжалва в посочената част, съдебно решение.

За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 05.10.2017 г., въззивният съд е приел, че ищцата Й. Иванова Ц. е увредена, като увреждането й е причинено от П. И. П., признат за виновен с влязло в сила съдебно решение, в извършване нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДВП и причинил средни телесни повреди на Й. Иванова Ц. – счупване на черепна основа в ляво с кръвотечение от левия ушен канал, нараняване, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия, разстройство на здравето, временно опасно за живота, престъпление по чл. 343, ал.1, б.“ б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Като противоправното деяние е извършено на 05.10.2017 г. Прието е, че „ОЗК Застраховане“ ЕАД е сключил договор за поемане на риска гражданска отговорност относно лекия автомобил, управляван от П. И. П..

С оглед заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла от процесното пътно-транспортно произшествие следните увреждания на здравето: черепно-мозъчна травма, средна по тежест, с КТ данни за счупване на лява слепоочна кост, счупване на средна черепна ямка в ляво и паренхимна мозъчна контузия в левия слепоочен дял и малък субдурален кръвоизлив, под твърдата мозъчна обвивка, в ляво на слепоочието, счупване на 5 ребро в ляво. Тези увреждания били разстройство на здравето, неопасно за живота. Прието е, че е проведено 11 дни болнично лечение. Общо разстройство на здравето от 20 дни след травмата, като имала изразена обща симптоматика, главоболие, гадене, повръщане, световъртеж и нарушена походка, като тези симптоми са налагали постелен режим, домашно лечение. С оглед преживяната черепно-мозъчна травма, към момента на приключване на устните състезания, ищцата имала посттравматична церебрастения /слабост на нервната система/, изразяващи се в епизодично главоболие, трудна концентрация, лесна изморяемост, поява на главоболие при интелектуално натоварване. Тези симптоми може да отшумят след няколко години, но може и да останат трайни. Няма добро възстановяване след травмата. Но няма данни за груба огнищна неврологична симптоматика с остатъчни последици. За в бъдеще, наличието на мозъчна паренхимна контузия на КТ предполагало опасност от развитие на посттравматична епилепсия, като според данните от практиката, до 20 % от пациентите с мозъчна контузия развивали епилептична симптоматика.

Общо възстановяването е било не по-малко от 30 дни, но пълно възстановяване не по-рано от 6 месеца. За преживяната гръдна травма, изразяваща се в силна болка, ограничаваща дихателната дейност и активните движения, било необходимо 30 дни за преодоляване на тези увреждания. Отчетено е, че е налице влошаване здравето на пострадалата, довело до влошаване качеството й на живот. Било извършено добро възстановяване, епизодична симптоматика. Нямала непрекъснати болки и страдания след периода на интензивно възстановяване. Рискът от развитие на усложнения бил в ниски стойности. Симптомите на посттравматична церебрастения можели да останат трайни, но при много пациенти изчезвали след няколко години. Ищцата била се възстановила в срок от 6 месеца, което било сравнимо с обичайно възстановяване на други пациенти, т.е. нямало тежко протичане. Нямало силно и трайно влошаване качеството на живот на ищцата, в степен, по – различна от обичайното възстановяване и вида на травмите. Отречено е вероятно нарушаване на слуха за период от 20-30 дни, резултат на наличието на кръв в ухото, свързано със счупване на черепна ямка. Този временен здравословен проблем, не се доказал, че е в пряка причинно-следствена връзка със загубата на слуха при ищцата. Прието е, че липсват усложнения в живота на пострадалата и поради неработоспособната й възраст, симптоматиката на посттравматичната церебрастения, не била свързан с трудности, каквито би търпял човек в трудовата си дейност.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките на чл. 280 от ГПК, за целта (извън предпоставките на чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр.2 от ГПК, които не са налице в случая), касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на първите два формулирани правни въпроса, настоящият съдебен състав намира, че не представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване, може да е само този правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Правният въпрос не може да бъде свързан с правилността на съдебното решение, с обсъждане на конкретните доказателства по делото и установяване на фактите, както и с приложението на закона. В производството по чл. 288 от ГПК, не може да се извършва проверка на правилността на съдебното решение, без проведено открито съдебно заседание с участие на страните. Въпросът за правилността на съдебното решение, включително и правната квалификация на иска, не може да се повдига служебно и да се преценява при определяне допускането на касационно обжалване.

Поставените правни въпроси 1 и 2 не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд е преценил конкретните увреждания на пострадалата, претендираща обезщетение за неимуществени вреди, преживени от претърпените болки и страдания от уврежданията. Обстоятелството, каква е възрастта на пострадалата и нейната работоспособност, респ. пенсионната й възраст, не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд е определил конкретните увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността във времето за възстановяване на ищцата от претърпените болки и страдания и общия оздравителен процес, съответно проведеното лечение, интензивно болнично за 11 дни, 20 дни домашно лечение, общи болки и страдания и възстановяване до 6 месеца. С оглед общите критерии на уврежданията, въззивният съд е определил конкретно как се е отразило в живота на ищцата преживяното, болките и страданията, засягането на неимуществената сфера на ищцата от причинените й вреди. Работоспособността й не е определила изхода на спора. Извършена е преценка на претърпените конкретни от лицето болки и страдания и отражението им в ежедневието, като по този начин е определено как е засегната неимуществената сфера на пострадалата. В този смисъл посочените правни въпроси, не са обусловили изхода на спора и не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен правен въпрос, също не може да обуслови извод за наличие на основание за допускане касационно обжалване. Посоченият правен въпрос, не може да е изцяло обуславящ изхода на спора. На първо място, съдът не може да преценява в производството по чл. 288 от ГПК относимите правни норми, приложими в случая. Съгласно разясненията в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, съдът в това производство не може да проверява правилността на решението, още повече да преценява дали сочената в правния въпрос норма е приложима към процесното правоотношение. По отношение на частта от поставения правен въпрос, засягаща социално-икономическите условия в страната, към момента на увреждането, настоящият съдебен състав намира, че този правен въпрос отговаря на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Но неговото разрешение не е в противоречи на известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на ВКС, свързана с приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразена в ППВС 4/68 г., както и трайната практика на ВКС по приложението на по чл. 226 от КЗ отм и чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД. Специално по отношение на паричния еквивалент на следващото се парично обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, относно критериите за икономическите нива на развитие и еквивалентност на следващото се обезщетение, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Поради изложените съображения, поставеният правен въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на съдебното решение.

С оглед наличието на трайна практика на ВКС и липсата на изрично обосноваване на приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, не може да се установи допълнителното основание, сочено от касатора по отношение на всеки от сочените от него правни въпроси.

По всички изложени съображения Върховният касационен съд