Решение № 14362 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2013 г.

Решение № 14362 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "ИТАЛЕС" ООД със седалище с. Развигорово, обл. Шумен, подадено чрез пълномощниците му адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, за отмяна на влезлите в сила решение № 15794/11.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3385/2012 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, и решение № 97/17.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2162/2011 г. на Административен съд гр. Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ИТАЛЕС" ООД против РА № 271005282/31.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД гр. Варна, офис Шумен при НАП, потвърден с решение № 199/09.05.2011 г. на директора на Дирекция ОУИ - гр. Варна при ЦУ на НАП. Искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с писмени възражения, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Решенията на СЕС, на които искателят се позовава, съдържат тълкувателни заключения относно норми на Директива 2006/112/ЕО, дадени във връзка с преюдициални запитвания, отправени от Административен съд Варна по висящи пред него дела. Тълкуването на правото на ЕС, дадено от Съда, в рамките на едно безспорно производство, не е абстрактно, а т. нар. "полезно" тълкуване, целящо да подпомогне националния съд при решаването на конкретния правен спор и съобразено със спецификата на конкретната фактическа обстановка по този правен спор. В тази връзка общозадължителният характер на преюдициалното заключение не следва да се надценява. То следователно, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в нашето действащо към настоящия момент национално законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. С решение по дело № С-234/04 Съдът на Европейските общности приема, че принципът за сътрудничество, произтичащ от чл. 10 от Договора за Европейската общност не залага на една национална юрисдикция да пренебрегне вътрешните процедурни норми, за да преразгледа едно влязло в сила съдебно решение и да го анулира, когато то противоречи на общностното право. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решения на Съда на Европейския съюз по дело С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и дело С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, не съставлява основание за отмяна, което налага отхвърляне на искането на "ИТАЛЕС" ООД като неоснователно.