Определение № 330 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 36/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията до изм. с ДВ, бр. 86/2017г.. А. Х. Б., чрез пълномощника си адв. И. Г., е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, II - Б въззивен състав от 12.06.2017 г. по гр. д. 886/2017 г. по извършването на делбата относно определянето на припадащите се на делбените имоти идеални части от общите части на сградите и дворното място и в частта по сметките. Ответниците Й. А. Б., Г. А. Б., А. Д. К., Д. Д. С., Р. И. Б., В. Н. Б. и Е. И. Б.- Р., изразяват становище в отговори по чл. 287 ГПК, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Ответниците Д. Х. П. и П. Х. Б. изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Считат, че касаторът няма правен интерес да обжалва решението в частта относно определянето на припадащите се на делбените имоти идеални части от общите части, тъй като имотите са индивидуализирани вече с решението по допускане на делбата. Поддържа се също така, че искането за определяне на прилежащите идеални части към възложените на ответниците делбени имоти е недопустимо, тъй като решението за извършване на делбата относно начина на възлагане не е обжалвано и касаторът вече не притежава вещни права върху тези имоти. Ответниците Д. Й. З. и Н. Й. Й. не изразяват становище. Предявяването на сметки в делбата представлява обективно съединяване на искове за парични вземания, всяка претенция представлява отделен иск и цената му, а оттам и възможността за касационно обжалване, респективно наличието на изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 50/2015г./, се преценява за всеки иск по отделно. По настоящото дело въззивният съд е разгледал искове за заплащане на обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС, представляващо разликата между припадащата се на съделителя А. Х. Б. част от наемно възнаграждение за периода 01.10.210г. – 01.03.2014г. на описания делбен имот и действително получената от него част от възнаграждението както следва: в размер на 265, 74 евро за В. Н. Б.; в размер на 531, 48 евро за Р. И. Б.; в размер на 797, 22 евро за Е. И. Б. - Р.; в размер на 797,22 евро за Д. Х. П. и в размер на 797, 22 евро за П. Х. Б.. Произнесъл се е по искане за допълване на първоинстанционното решение за размера и стойностното изражение на припадащите се части на имотите от общите части на сградите и земята, върху която са построени. От тези искове на касационно обжалване подлежи само решението по извършване на делбата. Решението на въззивния съд по исковете по сметки, приети за разглеждане в делбата на основание чл. 346 ГПК, които са с левова равностойност под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 50/2015г./, то е влязло в сила и в тази част касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане. Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 66 състав от 27.11.2015 г. по гр. д. № 56971/2009 г., с което районният съд е оставил без уважение молбата на А. Б. да допълни или поправи решението си от 20.07.2015 г. като посочи в диспозитива му стойностното изражение на припадащите се към всеки имот идеални части от общите части на сградите и поземления имот. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че идеалните части следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС, а такава претенция не е предявена. Отделно от това е приел, че в решението по първата фаза на делбата припадащите се части не са били посочени, а делбата следва да се извърши съобразно дадените с него описание и конкретизация на имотите. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос, съответно доуточнен: дали при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите следва да бъдат индивидуализирани с посочване на размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата и дворното място, когато затова са събрани доказателства във втората фаза на делбеното производство, е обуславящ за делото. По този въпрос не е дадено разрешение в посочената от касатора съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение