Решение № 733 от 19.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от О. Д., чрез адв. И, с вх. № 3469/28.07.2009 год. на К. окръжен съд, против О. от 09.07.2009 год. по гр.д. №637/2008 год. на К. окръжен съд, с което подадената от О. частна жалба с вх. №2440/04.06.2009 год. на К. окръжен съд е върната обратно, поради неотстраняване на нередовността й- не внасяне на държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че неправилно е прието, че държавната такса не е внесена своевременно. В подкрепа на довода си представя заверено ксерокс копие на преводно нареждане/вносна бележка от 12.06.2009 год. за внесена държавна такса в размер на 15 лв., с което е превел сумата по номера на делото по сметка на ВКС. Подържа и че самото определение не му е връчено и не е приложено към връчените му съобщения. Ответниците по частната жалба не вземат становище. Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съобщението за обжалваното определение е получено на 22.07.2009 год., а частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2009 год., на която дата е и постъпила в съда. Частната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че не му е връчен препис от самото определение. Определението за оставяне на частната жалба без движение, не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което съдът не е бил длъжен да изпраща препис от него. Съдът е задължен да връчва на страните препис само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване/чл.7, ал.2 ГПК/. Правилно К. окръжен съд е приел, че към момента на постановяване на определението си от 09.07.2009 год. за връщане на частната жалба не са били отстранени нередовностите й. В дадения на частния жалбоподател едноседмичен срок, той не е представил документ за внесена държавна такса, а е направил това едва с настоящата си частна жалба срещу определението за връщането й като нередовна. Нередовностите по чл.275, ал.2 във вр. с чл.261, т.4 ГПК се считат отстранени не с внасяне на държавната такса, а с прилагане на документ за внесена такава. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд