Определение № 867 от 03.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 612/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Д. Е., срещу определение № 429 от 03.06.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 372/2010 г. Със същото се оставя без разглеждане подадената от агенцията частна жалба против разпореждане от 18.02.2010 г. по гр. д. № 2 169/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без движение постъпилата касационна жалба срещу решение от 29.12.2009 г. по цитираното дело, с указания за внасяне на държавна такса и представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна жалба по същество. Ответникът по частната жалба – К. И. М. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената частна жалба от Агенция „Митници” [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея разпореждане на СГС не попада в обхвата на определенията, подлежащи на инстанционнен контрол по чл. 274 ГПК. Жалбоподателят е депозирал касационна жалба с вх. № 10 801/15.02.2010 г. против решение от 29.12.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2 169/2008 г., с което съдът се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. С разпореждане от 18.02.2011 г. въззивният съд е оставил без движение постъпилата жалба, с указания за се внесе дължимата държавна такса и да се представи изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Срещу същото е подадена частна жалба, която с обжалваното в настоящото производство определение е оставена без разглеждане. Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на І ТО на ВКС, че обжалваното разпореждане на СГС не подлежи на инстанционнен контрол по реда на чл. 274 ГПК. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно - когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С разпореждането от 18.02.2010 г. СГС е оставил без движение касационната жалба, като е дал указания за отстраняване на констатираните й нередовности, Същото е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Разпореждането на СГС не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което правилни са изводите на състава на І ТО на ВКС, че подадената частна жалба е процесуално недопустима. При тези фактически данни, определение № 429 от 03.06.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 372/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение