Определение № 736 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 37/2025 г.
ВАСВторо отделение30.01.2025reporting judge Любомир Гайдов
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11598 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2511/2024 г. на Административен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Т. П. от гр. Варна, чрез процесуалния представител С. Петкова, против определение № 11598 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2511/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 18-2981-19.03.2020 г. на началника на СГКК-Варна и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна – началника на СГКК – Варна не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № 18-2981-19.03.2020 г., издадена от началника на СГКК – Варна, на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.736 и нанасяне на два нови поземлени имота с идентификатори 10135.2552.5464 и 10135.2552.5465, а именно: нанасяне на нови обекти в КККР – ПИ с идентификатор 10135.2552.5464 с площ 682 кв. м., начин на трайно ползване – за второстепенна улица, собственост на неидентифициран собственик; ПИ № 10135.2552.5465 с площ 1026 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), собственост на М. П. Г. въз основа на нот. акт № 157/22.02.2001 г. и сграда с идентификатор 10135.2552.5465.1 с площ от 30 кв. м., предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, собственост на М. Е. С. въз основа на нот. акт № 51 от 1987 г.; заличени обекти – ПИ с идентификатор 10135.2552.736 с площ 1708 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), собственост на М. С. въз основа на нот. акт № 51/1987 г. и сграда с идентификатор 10135.2552.736.1 с площ 30 кв. м., предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, собственост на С. въз основа на нот. акт № 51/1987 г. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че жалбоподателят е записан като собственик на имот с идентификатор 10135.2552.737, съседен на тези, за които се отнася заповедта и следователно е извън нейния предмет. С одобреното с административния акт изменение на кадастралната карта, границите на неговия имот не се променят, поради което жалбоподателя не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 4 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като неговите права не се засягат от заповедта. Възражението му за наличие на правен интерес поради това, че с намаляването на имот с идентификатор 10135.2552.5464 (част от имот с предишен идентификатор 10135.2552.736), който представлява второстепенна улица, се ограничава възможността му за преминаване до собствения му имот, е отхвърлено по аргумент, че в ЗКИР не се предвиждат процедури за осигуряване на излаз на имотите към улица. Определението е валидно, допустимо и правилно. Според § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица в производството по изменение на кадастрални карти са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Данни за правата върху имотите, обект на кадастъра и за документите, от които черпят правата си, се извличат от кадастралните регистри – чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. Само данните, които са записани в кадастралните регистри се ползват с доказателствена сила. Само за тях кадастъра има действие и изменението му ги засяга. В случая не се спори, според одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, че жалбоподателят не е вписан като собственик или носител на вещни права за процесния имот, който е заличен и са обособени два нови имота, поради което оспореното изменение не го засяга и той няма правен интерес от оспорването, както правилно е прието в обжалваното определение. По делото е установено, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.737, съседен на тези, за които се отнася заповедта и следователно е извън нейния предмет. С одобреното с административния акт изменение на кадастралната карта границите на неговия имот не се променят. Изложеното също е потвърждение на обстоятелството, че оспорващият не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 4 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като неговите права не се засягат от заповедта. Частният жалбоподател обосновава правния си интерес с намаляването на площта на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5464, отреден за второстепенна улица, с което се ограничава възможността за преминаване до собствения му имот и достъпа до него. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в ЗКИР не са предвидени процедури за осигуряване на излаз на имотите към улица, съответно кадастралната карта няма за цел предвиждане на достъп до тях, а обхваща съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред – чл. 2 от ЗКИР. Предвид изложеното частният жалбоподател не е активно легитимиран да оспори заповедта за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 от АПК е в съответствие със закона. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,