Определение № 792 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 353/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място] срещу Решение № 5240/17.11.2010 год. по гр.д. № 3605/2010 год. на СГС, ІІ д състав, с което е потвърдено решение ІІ-60-4/07.01.2010 год. на СРС, 60 състав, постановено по гр.д. № 558/2009 год. на Софийски районен съд, ГК,60 с-в, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу П. „Св. С.” искове с пр. осн. чл. 344,т.1-3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №1009/15.12.2008 год. на изп. Директор на болницата, за възстановяване на предишната й длъжност „Управител на вещеви склад” и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за периода от 30.12.2008 год. до 30.06.2009 год. в размер на 2856 лв. Присъдени са и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация П. „Св. С.”, [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение липсва формулиран правен въпрос.Посочените в изложението доводи имат характер на касационни оплаквания, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченият от касатора допълнителен критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посочения допълнителен критерий, може да бъде преценяван единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.