Решение № 14176 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2009 г.

Решение № 14176 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Тодор Иванов Василев от с. Царацово, Пл. област, срещу решение № 829/22.06.2009 г. по адм. д. № 802/2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЯЗ /Т-73 от 07.04.2009 г. на началника на РУ - Труд при Областна дирекция на МВР Пловдив за отказ да се продължи срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради недоказана необходимост, на основание чл. 16, ал. 1, предл. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като е придобил оръжието по силата на особена норма, като свръхсрочнослужащ старшина в БА. Закупил е пистолета през 1998 г. и досега разрешителното за съхранение, носене и употреба редовно е заверявано за три години. Представя заповед № 352/27.10.1999 г. за прекратяване на договор за кадрова военна служба, с оглед установяване, че не е дисциплинарно уволнен. Счита за неправилен извода на съда, че работата по трудов договор, част от съдържанието на който включва и елемент на охранителна дейност, не обосновава необходимостта от носене на оръжие. Не е взето предвид, че не работи в охранителна фирма, която да му предостави служебно оръжие и няма законова пречка при осъществяването на такава дейност да се използва оръжието, притежавано за граждански цели. Оспорва се извода на съда, че подзаконовия нормативен акт не може да дерогира закона, тъй като са налице основанията по чл. 42, ал. 4 от ППЗКВВООБ за издаване на разрешение. Ответникът не е взел становище в касационното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че формално не съществуват пречки за продължаване срока на разрешението, но жалбоподателят не е доказал необходимостта от притежаването на късо нарезно оръжие, съгласно изискването на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. Съдът е приел за неоснователни доводите, че разпоредбата на чл. 42, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ППЗКВВООБ определя облекчен режим и задължение на органа да издаде исканото разрешение на жалбоподателя в качеството на бивш кадрови военнослужащ, тъй като чл. 42, ал. 4 не изключва приложението на чл. 41, ал. 2, изискваща доказване на необходимост от носене на оръжие. С оглед приложимата правна норма чл. 16 ЗКВВООБ и целта на закона, въведения строг разрешителен режим за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси изисква доказване на необходимост и не може да се дерогира от норма на подзаконовия акт по прилагането му. Решението е законосъобразно. Жалбоподателят е представил доказателства, че като служител в СД "Аспект-Ко" извършва инкасова дейност (придружава счетоводителя до банката) и работи като механик, закупчик и шофьор във фирмата. Упълномощен е да придружава касиера на фирмата, за което му е необходимо оръжие, съгласно представеното удостоверение. В подаденото от жалбоподателя искане № К /Т-63 от 29.1.2009 г. е посочено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Административния орган е приел, че поради липса на фактически твърдения и доказателства за необходимост от оръжие за самоотбрана, не са налице предпоставки за продължаване на срока на разрешението, не е доказана необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, след като оръжието се ползва за служебни цели и ще продължава да се ползва във връзка със служебните задължения на жалбоподателя. Правилни са изводите на органа и на съда, че начинът на живот, средата в която работи и се движи жалбоподателят, отговорностите му, не обосновават необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана и при подаване на искане за продължаване на срока на разрешението следва да се докаже необходимостта от самоотбрана. Необходимост от лична самоотбрана на жалбоподателя не се установява, представени са доказателства, че оръжието му е необходимо за служебни цели, във връзка с изпълнение на задълженията му по трудов договор, което не е основание за предоставяне на оръжие за самоотбрана. Оръжието предоставено за самоотбрана може да се използва и за охрана, за служебни цели, но след като е било предоставено за самоотбрана. При положение, че дружеството, в което жалбоподателят работи има нужда от оръжие за служебни цели, то има възможност да получи разрешение по съответния ред за служителите си. Съгласно чл. 5 от закона, според предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие се предоставя за служебни или за граждански цели. Чл. 14, ал. 3 и 4 от ЗКВВООБ предвиждат, че използването на огнестрелното оръжие, придобито за охрана може да се носи само при осъществяване на охранителна дейност, а огнестрелното оръжие, придобито за самоотбрана може да се използва при осъществяването на охранителната дейност след вписване в съответните отчетни документи на охранявания обект. Необходимо е да е придобито оръжие за самоотбрана за да може да се ползва за охранителна дейност. Правилни са изводите на съда, че трябва да е налице основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, каквото не е налице, за да има последваща възможност за ползване на оръжието за охрана. Нуждата за ползването на оръжието за охрана не предпоставя издаване на разрешение за притежаване на оръжие за самоотбрана, зависимостта е обратна. Представени са доказателства, че договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя е прекратен през 1999 г. Чл. 42, ал. 4 от ППЗКВВООБ предвижда получаване от органа по чл. 41, ал. 1 от кадровите военнослужащи с прекратено служебно правоотношение на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, при представяне на документите посочени в чл. 41, ал. 2 и 4, включително служебна бележка от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш служител. В случая служебното правоотношение е прекратено преди 10 г. и е било издадено разрешение по чл. 42 ал. 1 от правилника, през 2006 г. е продължен срокът на разрешителното за самоохрана. Разрешението от 2006 г. е издадено само за самоохрана. Жалбоподателят трикратно е удължавал срока на разрешителното за носене на оръжие, хипотезата на 42, ал. 4 от ППЗКВВООБ е осъществена. Новото заявление за издаване на разрешение е подадено на основание чл. 41, ал. 2 от правилника, която изисква жалбоподателят да докаже необходимост от носене на оръжие за самоотбрана.