Определение № 104 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 513/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10198/23.12.2016 г. на Й. Т. Й. против определение № 583/30.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 661/2016 г. по описа на Апелативен съд – П., III състав. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение от 02.11.2016 г. по гр.д. № 536/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм.д. № 582/2016 г. по описа на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и производството по гр.д. № 536/2016 г. на Окръжен съд – Хасково да бъде възобновено, тъй като не са налице предпоставките за спирането му, доколкото релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени и не са обусловени от приложението на уличната и дворищната регулация съгласно Заповед № 1164/2016 г. на кмета на [община]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса „допустимо ли е спиране на гражданско дело пред въззивната инстанция до приключване на административното производство относно изменението на уличната и дворищната регулация, представляващ спор относно административна процедура, решението по който не се ползва със сила на пресъдено нещо относно собствеността“. Ответникът по частната касационна жалба – С. М. М., изразява становище за нейната неоснователност. Ответната страна – Т. А. М., не е подала в законоустановения срок отговор на жалбата. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният съд е потвърдил определение за спиране на въззивното производство по гр.д. № 536/2016 г. до приключване на адм.д. № 582/2016 г. на Административен съд – Хасково, образувано по оспорването на Заповед № 1164/14.09.2016 г. на кмета на [община] за одобряване на подробен устройствен план. С постановяване на определение № 583/30.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 661/2016 г. по описа на Апелативен съд – П. инстанционният ред за проверка на процесуалният въпрос относно спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изчерпан. Определенията, респективно - разпорежданията на въззивната инстанция, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, каквото е оставеното в сила определение на въззивния съд, подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 - ро ГПК /редакция след изменение с ДВ бр. 50/03.07.2015 г./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция - чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК, или от състав на ВКС - чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията на въззивната инстанция, процесуалният ред за контрол е изчерпан - апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което, макар и временно прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал.2, изр.1, предл. 1-во ГПК. Постановеният от решаващия състав на апелативната инстанция съдебен акт е окончателен. Жалбата срещу окончателното определение на Апелативен съд - П. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение